Великите учени на Узбекистан: ал-Хорезми, ал-Бируни, Ибн Сина, Улугбек и къде да видите следите им

Всеки път, когато телефонът предложи маршрут или търсачката подреди страниците, работи алгоритъм. Думата идва от човек, роден в Хорезъм, оазиса, в който се намира Хива: Мухамед ал-Хорезми, „човекът от Хорезъм“. Латинското му име, Algoritmi, станало дума за метод на пресмятане, а заглавието на книгата му за уравненията дало на света думата „алгебра“.

Той не бил сам. На разстояние от няколко стотин километра един от друг в днешен Узбекистан се родили известен астроном, четен от Данте, ученият, който измерил Земята, лекарят, чийто учебник векове наред учел Европа на медицина, и принц, построил най-голямата обсерватория на своето време. Ето великите учени на Узбекистан, какво е направил всеки от тях и къде все още можете да видите следите им.

Съдържание

Защо толкова учени идват оттук

От 9 до 15 в. оазисите на Централна Азия били богати, свързани помежду си и пълни с книги. Учени от Хорезъм и Фергана заминавали за Багдад, където абасидските халифи, най-вече ал-Мамун, събирали преводачи и учени в Дома на мъдростта. Бухара при Саманидите имала една от най-големите библиотеки на своето време, а около 1000 г. владетелите на Хорезъм държали кръг от учени в двора си в Гургандж. През 15 в. Улугбек превърнал Самарканд в школа по астрономия.

Повечето от тези хора писали на арабски, международния език на науката по онова време, а някои на персийски. Имената им често подсказват откъде са: ал-Хорезми от Хорезъм, ал-Фергани от Фергана. Историята на епохата е разказана в нашата история на Узбекистан за 10 минути.

Ал-Хорезми: алгебрата и алгоритъмът

Мухамед ибн Муса ал-Хорезми живял от около 780 до около 850 г. Библиографът от 10 в. Ибн ан-Надим посочва Хорезъм за негова родина. Около 820 г. той работел в Дома на мъдростта в Багдад и там написал книгата, която дала името на алгебрата: ал-Джабр, ръководство за решаване на уравнения, написано по насърчение на халифа ал-Мамун. Робърт от Честър я превел на латински през 1145 г., а в Европа тя останала университетски учебник до 16 в.

Втора книга обяснявала пресмятането с индийските цифри, позиционната система с нула, която използваме и днес. Латинската ѝ версия започвала с думите Algoritmi de numero Indorum и от тях произлязла думата „алгоритъм“. Той съставил и астрономически таблици с таблици на синусите, а през 833 г. и преработена география на познатия свят.

Статуята му, седнала фигура с книга, стои точно пред западната порта на Ичан Кала в Хива. Оттам започваме разходката: вижте Хива за един или два дни.

Ал-Фергани: астрономът, когото е чел Данте

Ахмад ал-Фергани, около 800 до 870 г., най-вероятно е бил от Кува в Ферганската долина; името му означава „от Фергана“. В Багдад той участвал в измерването на градус от меридиана, наредено от ал-Мамун, за да се определи размерът на Земята. През 861 г. ръководил строежа на Нилометъра на остров Рода в Кайро, който измервал височината на разлива на Нил.

Обобщението му на астрономията на Птолемей, Елементи на астрономията, е преведено на латински от Джон от Севиля през 1135 г. и от Герхард от Кремона преди 1175 г., а европейците го знаели като Алфраганус. Изглежда, че Данте е научил астрономията си от него. Колумб използвал числото на ал-Фергани за размера на Земята, но прочел арабските му мили като по-късите римски мили и затова вярвал, че Азия е много по-близо. Лунен кратер носи името му. В град Фергана централният парк е наименуван на него и има негов паметник, а в Кува през 1998 г. е открит възпоменателен комплекс с негова статуя; вижте нашия пътеводител за Ферганската долина.

Ал-Бируни: ученият, който измерил Земята

Абу Райхан ал-Бируни е роден на 4 септември 973 г. в Кят, тогава столица на Хорезъм, на юг от Аралско море. Служил на владетелите на Хорезъм до 1017 г., когато Махмуд Газневи завладял страната и го отвел в Газни, в днешен Афганистан. Той придружавал походите на Махмуд в Индия, научил санскрит и написал Индия, завършена около 1030 г., грижливо описание на науките, вярванията и обичаите ѝ.

Широтата на интересите му е трудна за вярване: книга за календарите и ерите на много народи, голяма енциклопедия по астрономия, книга за минералите и скъпоценните камъни и фармакология, която дава имената на лекарствата на няколко езика. За да измери радиуса на Земята, той се качил на хълм край Нандана, в днешен Пакистан, измерил с колко се снижава хоризонтът под нивото и стигнал до резултата с тригонометрия; той се отличавал от съвременната стойност само с няколко процента. Разменял писма с младия Ибн Сина, спорейки за природата на вселената, и починал в Газни през 1048 г.

Градът Беруни в Каракалпакстан носи неговото име, както и Институтът по ориенталистика „Ал-Бируни“ в Ташкент, научен институт, чиято колекция от ръкописи е включена в регистъра „Памет на света“ на UNESCO. За далечния запад на страната прочетете нашия пътеводител за Каракалпакстан.

Ибн Сина (Авицена): лекарят от Афшона

Абу Али ибн Сина, известен в Европа като Авицена, е роден около 980 г. в Афшона, село край Бухара, където баща му служел на саманидските владетели. Учил в Бухара и на 17 години станал лекар на саманидския емир Нух II, който му позволил да ползва дворцовата библиотека. Когато саманидската държава паднала, около 999–1000 г., той заминал за Гургандж в Хорезъм, а по-късно работил в Рай, Хамадан и Исфахан, в днешен Иран. Починал в Хамадан през 1037 г.

Смята се, че е написал около 450 труда, от които около 240 са оцелели. Канонът на медицината, пет книги, обхващащи медицинските знания на времето му, станал основен учебник в ислямския свят и в Европа, използван до 17 в. и след него; Книгата на изцелението е огромна енциклопедия на философията и науката. В Афшона през 1980 г. е открит възпоменателен музей на Ибн Сина по случай хилядолетието от рождението му; той е част от Бухарския музей-резерват. Вижте музеите на Самарканд и Бухара и околностите на Бухара.

Улугбек: принцът, който измерил небето

Улугбек, роден през 1394 г., бил внук на Тимур и управлявал Самарканд четиридесет години от 1409 г., но е запомнен като учен. През 1417–1420 г. построил своето медресе на Регистан, където астрономията била основен предмет, а през 1420-те години обсерватория на хълма Кухак, изградена около меридианна дъга с радиус около 40 метра. Как Тимур направил Самарканд своя столица е разказано в Амир Тимур (Тамерлан).

Резултатите влезли в Зидж-и Султани, завършен през 1437 г., с каталог от 1 018 звезди, измерени наново. Таблиците му стигнали до Европа в печатен вид през 1665 г., когато Томас Хайд ги издал в Оксфорд. Улугбек умира през 1449 г. и е погребан в Гур-е-Амир, близо до дядо си. Голямата дъга, музеят и как да планирате посещението са в нашия пътеводител за обсерваторията на Улугбек.

Ал-Каши и Кадизаде ар-Руми: пи и синусите в Самарканд

Улугбек събрал около себе си водещи математици на ислямския свят. Джамшид ал-Каши, роден около 1380 г. в Кашан в Иран, свършил най-важната си работа в неговия двор. През 1424 г. изчислил пи с 16 знака след десетичната запетая, най-точната стойност на своето време, а през 1427 г. завършил Ключът на аритметиката, който борави свободно с десетични дроби и разглежда правилото за решаване на триъгълници, което френските ученици и днес наричат „теоремата на ал-Каши“. Умира в Самарканд на 22 юни 1429 г.

Кадизаде ар-Руми, „синът на съдията от Рум“, е роден в Бурса, в днешна Турция, през 1364 г., работил в обсерваторията и преподавал в медресето на Улугбек; изчислил синуса на един градус с забележителна точност. Умира в Самарканд около 1436 г. Мавзолей с двоен купол от 1430-те години в Шах-и-Зинда традиционно се нарича с неговото име, но това се основава единствено на предание.

Къде да видите следите им

• Самарканд: обсерваторията на Улугбек с музея ѝ, медресето на Улугбек на Регистан и мавзолеят с двоен купол в Шах-и-Зинда.
• Хива: статуята на ал-Хорезми пред западната порта на Ичан Кала.
• Бухарски регион: възпоменателният музей на Ибн Сина в родното му село Афшона.
• Ферганска долина: паркът и паметникът на ал-Фергани във Фергана и възпоменателният комплекс в Кува.
• Ташкент: в Центъра за ислямска цивилизация Залата на честта, където сензорни панели показват над 100 учени и мислители на региона, както и залите на Първия и Втория ренесанс.

Учените по време на пътуване

Две от нашите индивидуални екскурзии са изградени около тази история. Звездите на Узбекистан отделя 5 дни на астрономията и науката: Слънчевата пещ край Ташкент, обсерваторията и медресето на Улугбек в Самарканд и нощ под звездите в юртен лагер край Айдаркул. Наследство на великите учени отделя 7 дни на учените от Ташкент, Самарканд и Бухара, а Хива, градът на ал-Хорезми, може да се добави след Бухара. И при двете англоговорящият водач е включен в цената, а цената е при запитване: тя зависи от вашите дати, хотели и размера на групата.