Обсерваторията на Улугбек в Самарканд: секстантът, звездите и как да я посетите

Слезете по няколко стъпала в обсерваторията и ще се окажете в изкоп, издълбан в скалата, с две облицовани с мрамор релси, които се издигат нагоре към светлината. Това е всичко, което е останало от най-големия астрономически уред на своето време: дъга с радиус около 40 метра, на която един градус заема около 70 сантиметра. Преди шестстотин години астрономите в Самарканд са отчитали по нея положението на Слънцето, Луната и планетите.

Човекът, който я е построил, управлявал града четиридесет години, но го помнят най-напред като учен. Повечето от по-дългите ни програми в Самарканд водят гостите на този хълм. Ето обсерваторията така, както я разказват нашите гидове: Улугбек, големият секстант, звездните таблици, как сградата е била загубена и намерена отново и как да я вместите в деня си.

Владетел, който измервал небето

Мухаммад Тарагай, известен с титлата си Улугбек – „великият княз“, е роден през 1394 г. и е внук на Тимур. През 1409 г., още съвсем млад, става управител на Самарканд, а от 1411 г. управлява цял Мавараннахр – земите между Амударя и Сърдаря, докато баща му Шахрух управлява империята от Херат. Учените от тези земи преди и след него, от ал-Хорезми до Ибн Сина, са в великите учени на Узбекистан.

Улугбек държал Самарканд четиридесет години, но страстта му били математиката и астрономията. Той учел, преподавал и наблюдавал сам и събрал около себе си водещите учени на ислямския свят: математика Джамшид ал-Каши, астронома Кази Зада ал-Руми и по-късно Али Кушчи. Управлението му приключва със смъртта му през 1449 г. Той почива в Гур-е-Амир, на няколко крачки от дядо си.

Медресето на Регистан: школа за астрономи

Историята започва в града. През 1417–1420 г. Улугбек построява своето медресе от западната страна на Регистан, а астрономията е най-важният предмет в него, преподаван наред с математиката, геометрията, логиката и богословието. Учителите избирал сам; там преподавали Кази Зада и ал-Каши, а владетелят лично държал лекции.

Няколко години по-късно работата се премества на хълма Кухак в покрайнините на града, където хоризонтът е открит. Медресето и обсерваторията са две половини от една история и ние я разказваме именно така: започваме на Регистан и завършваме на хълма.

Големият секстант: сграда, построена около един уред

Обсерваторията е издигната през 1420-те години и е завършена около 1428–1429 г. Била е кръгла тристепенна сграда с диаметър около 46 метра и височина около 30 метра. В стаите ѝ се пазели по-малки уреди, а хоризонтален кръг на покрива служел за измерване на азимути по хоризонта.

През средата на цилиндъра, по линията север–юг на меридиана, минавал главният уред – секстантът Фахри. Радиусът му бил около 40 метра. Долната част била изсечена в скалата на хълма като изкоп с ширина около 2 метра и дълбочина 11 метра; горната част се издигала вътре в сградата. Две успоредни дъги били облицовани с мрамор и разграфени на градуси. Един градус заемал около 70 сантиметра, с по-фини деления за всяка дъгова минута.

Някои историци го наричат квадрант, а не секстант: оцеляла е само част от дъгата и пълната ѝ дължина все още е предмет на спор. Това, което виждате днес, е долната, подземна част, покрита, за да бъде защитена. Следвайте двете релси нагоре към светлината и ще следвате линията на меридиана.

1 018 звезди и година, измерена до минута

Резултатите влезли в „Зидж-и Султани“, наричан още „Зидж-и Гургани“, завършен през 1437 г.: книга с астрономически таблици на персийски. Каталогът ѝ дава положението на 1 018 звезди – вторият такъв каталог за седемнадесет века, след този на Хипарх. Таблиците съдържат и тригонометрия: стойности на синуса за всеки градус, изчислени с точност до девет знака след запетаята.

Екипът на Улугбек измерил сидеричната година – времето, за което Земята се връща на същото място спрямо звездите – на 365 дни, 6 часа, 10 минути и 8 секунди: около минута повече от съвременната стойност. Тропическата им година, 365 дни, 5 часа, 49 минути и 15 секунди, се разминавала само с 25 секунди; Коперник век по-късно се е разминавал с 30. Наклона на земната ос те определили на 23°30′17″.

Европа се запознава с каталога през 1665 г., когато Томас Хайд го издава в Оксфорд. Днес кратер на Луната и астероидът 2439 Ulugh Beg носят името на Улугбек.

Как обсерваторията била загубена и намерена отново

Обсерваторията не надживяла дълго своя създател. Учените ѝ постепенно напуснали Самарканд и до края на 16 в. празната сграда била разглобена за тухлите ѝ. С времето дори точното ѝ място било забравено.

Намерил я Василий Вяткин, бивш учител, който от 1903 г. бил официален пазител на паметниците на Самарканд. Той определил мястото с помощта на документ от 17 в. – акт за дарение на земя за дервишки дом – и през 1908 г. разкопките му на хълма Кухак разкрили кръглите основи и мраморната дъга на секстанта. Върнал се през 1909 и 1914 г., а през 1915 г. над изкопа бил построен свод. По-късните разкопки, през 1941 и 1948 г., разчистили основите до скалата.

Вяткин умира през 1932 г. През 1934 г. гробът му е преместен при обсерваторията, която той открил.

Легенда: библиотеката, която била отнесена

Това е легенда, а не исторически запис. В Самарканд разказват, че след смъртта на Улугбек библиотеката му, която според преданието наброявала 15 000 книги, имала нужда от безопасно място и че Али Кушчи преместил повечето книги в селището Хазрат Башир близо до града, преди самият той да напусне Самарканд.

Музеят: на какво да обърнете внимание

До разкопаната дъга стои малък музей зад портал с плочки. Вътре има копия на страници от звездните таблици, снимки от разкопките, астрономически уреди, които показват как е протичала работата, и европейски гравюри, които поставят Улугбек сред великите астрономи.

Нашият съвет: разгледайте първо музея, после дъгата. Когато разберете как е работел уредът, изкопът престава да прилича на стълбище към мазе и става това, което е бил: скала за небето.

Една сутрин: Шах-и-Зинда, Афрасиаб и обсерваторията

Обсерваторията се намира на същия северен край на града като още две забележителности, затова ги събираме и трите в една сутрин. Започнете рано в Шах-и-Зинда – алеята с гробници, облицовани с плочки, по склона на Афрасиаб.

На около километър оттам е музеят „Афрасиаб“, на хълма, където е стоял Самарканд от около 500 г. пр. Хр. до 1220 г., когато го превземат монголите. Идете заради стенописа от 7 в., на който цар Вархуман приема чуждестранни пратеници. Обсерваторията е на около 1,5 км по-нататък.

Така следобедът остава за Регистан и Гур-е-Амир. След мръкване се върнете за Регистан с вечерното осветление. За цялостен план вижте Самарканд за 1, 2 или 3 дни.

Посещение на обсерваторията: нашите съвети

• Къде: на хълма Кухак в североизточната част на Самарканд, на около 3,5 км от Регистан и на около 1,5 км след музея „Афрасиаб“. С такси се стига за няколко минути.
• Време: около един час за музея и секстанта.
• Билети и работно време: продават се на гишето до входа; проверете цената и работното време на касата и носете малко пари в брой в сумове. Другите обекти са в нашия наръчник Забележителности на Самарканд, билети и работно време.
• Кога: сутрин, заедно с Шах-и-Зинда и Афрасиаб. Музеят „Афрасиаб“ работи от понеделник до събота, 9:00–17:00.
• С гид: дъгата и таблиците оживяват, когато някой ги обясни. Нашите гидове могат да добавят обсерваторията към всяка от нашите екскурзии в Самарканд.

Самарканд е на около 2 часа и 10 минути от Ташкент с експреса Afrosiyob: вижте От Ташкент до Самарканд. Повече за града има в нашия пътеводител за Самарканд.

Искате цялата история на Улугбек в едно пътуване, със Слънчевата пещ край Ташкент и нощ под звездите на Айдаркул? Разгледайте нашата петдневна астрономическа екскурзия из Узбекистан.