Ташкентският модернизъм: сградите от списъка на ЮНЕСКО и маршрут за един ден

В 5:23 сутринта на 26 април 1966 г. земетресение удари с епицентър точно под центъра на Ташкент, само на няколко километра дълбочина. Ниските кирпичени къщи рухнаха, а много бетонни обществени сгради устояха. Същата година последва нов генерален план и градът беше изграден отново около широки булеварди, метро и обществени сгради, които съчетаваха бетона с шарките на централноазиатския занаят.

Паметникът „Мъжество“ отбелязва епицентъра. Открит е на 20 май 1976 г.: куб от черен лабрадорит, разцепен от пукнатина, с датата на едната стена и циферблат на часовник на друга, чиито стрелки са спрели на 5:23. Скулптор е Дмитрий Рябичев, а архитект Сабир Адилов, име, което ще срещнете отново при Чорсу.

На 26 юли 2026 г. Комитетът за световно наследство, заседаващ в Пусан, вписа „Tashkent Modernist Architecture. Modernity and Tradition in Central Asia“. Десетте части са Държавният музей на историята, Държавният музей на изкуствата, Централната изложбена зала на Академията на изкуствата, кино дворецът „Алишер Навои“, Дворецът на дружбата на народите, Държавният цирк, пазарът Чорсу, метростанция Космонавтлар, жилищната сграда Жемчуг и Голямата слънчева пещ на около 45 км източно от града. Това беше първата номинация само на Узбекистан, стигнала до списъка от 25 години; останалите обекти са в нашия справочник за забележителностите на Узбекистан.

Базарът на кръстопътя на стария град е на векове, но сградата не е. Архитектите Владимир Азимов и Сабир Адилов проектират новия пазар, построен главно през 1980-те години и открит през 1990 г.: главен купол от 86 метра, обкръжен от седем по-малки купола с диаметър от 10 до 15 метра. Големият купол се носи от стоманена конструкция с голям отвор, а облицоването му с плочки продължава до 1993 г.

Идеята да се покрият ташкентските пазари с куполи обикновено се свързва с Андрей Косински, московски архитект, дошъл да помага за възстановяването на града през 1966 г. и преподавал тук до 1978 г. Разказват, че го спечелила средновековната сардоба, куполен резервоар за вода, до кервансарая Рабат-и Малик по пътя към Бухара, с това колко добре куполът задържа жегата навън. Можете да застанете под тази сардоба в деня, който описваме в нашия справочник за петроглифите Сармиш край Навои.

Елате сутринта, когато базарът е най-оживен. Метростанция Чорсу отсреща, открита през 1989 г., е изкопана като открит котлован през площада на базара. Какво да купите под купола, е описано в нашия справочник за базарите на Узбекистан.

На кратко разстояние пеша от Чорсу Държавният цирк стои на площад Хадра, на старата граница между стария и новия град. Проектиран е през 1962 г. и строителството му продължава до 1976 г., с пауза заради земетресението. Куполът му често се сравнява с летяща чиния. Архитектът Генрих Александрович е пропуснал стъклено фоайе, каквото имат повечето съветски циркове, и вместо това е обгърнал сградата с тежки слънцезащитни екрани. Вратите към арената са от орех, резбовани на няколко пласта.

От цирка една-единствена ос север–юг води до Двореца на дружбата на народите и двете сгради са замислени да се виждат една от друга. Дворецът е открит през 1981 г. по проект на екип, в който е и Евгений Розанов, и е главната концертна зала на страната, с почти 4 000 места. Фасадата заема от старите портали сталактитните сводове, мукарнаси, изработени от мрамор от Нурата и Газган, а вътре има три големи каменни мозайки. Дворецът е изобразен и на банкнотата от 100 сума от 1994 г. Залите му се отварят за концерти и събития, затова в повечето дни го разглеждате от площада.

Най-старата сграда в списъка е построена преди земетресението. Кино „Панорама“ на улица Навои е открито през 1964 г. като първото кино в Централна Азия, построено за широкоформатни филми. Кръглата му главна зала, барабан от сглобяем бетон, оребрен като дорийска колона, побира 2 300 души пред извит екран с ширина 34 метра и височина 14 метра. Земетресението от 1966 г. го оставя до голяма степен незасегнато.

От 1968 до 1988 г. тук се провежда Ташкентският международен кинофестивал, а през 1991 г. кинотеатърът получава името на поета Алишер Навои. Фоайето днес е домът на Музея на киното на Узбекистан.

Ако можехме да ви покажем само една сграда, това би била Държавният музей на историята. Открит е през 1970 г. като Музей на Ленин, по проект на Евгений Розанов и Владимир Шестопалов: куб зад геометрични слънцезащитни екрани, облицовани с белезникаво-розов мрамор, резбованата прозоречна решетка на Централна Азия, пораснала до размерите на фасада. Стои на мястото, където до земетресението от 1966 г., което я разрушава, е бил градският цирк от 1914 г.

Музеят отвори отново на 24 юли 2026 г. след две години ремонт, а залите му обхващат времето от каменната епоха до наши дни; потърсете алабастровия будистки релеф от Файяз Тепа край Термез, обекта, който посещаваме в нашия справочник за Термез. Тази есен музеят навърши 150 години, както писахме в новината за годишнината. Планирайте час и половина вътре.

На няколко минути пеша е Централната изложбена зала на Академията на изкуствата, открита през 1974 г. по проект на Рафаел Хайрутдинов с Фархад Турсунов. Аркадата ѝ от нагънати остри арки напомня пищака, портала на централноазиатските сгради. Залата е построена без климатик: дълбоката сянка под аркадата и двойните стени, които отвеждат въздуха през отвори в покрива, поддържат галериите хладни, метод, взет от традиционните къщи. Това е основното място на Ташкентското биенале за съвременно изкуство, чието 11-о издание се откри тук през октомври 2026 г., както съобщихме в нашата новина за биенале.

Вървете на юг по булевард Рашидов до Космонавтлар, единствената метростанция в списъка. Проектирана от Серго Сутягин и Сергей Соколов и открита на 8 декември 1984 г., тя оцветява стените си от тюркоазено при пода до наситено синьо при тавана, със стъклени звезди по тавана като Млечния път и дванадесет керамични медальона с фигури от астрономията и космонавтиката, от Улугбек до Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. Снимането в метрото е разрешено от 2018 г., а още станции, заслужаващи спиране, има в нашия справочник за ташкентското метро.

До станцията стои Жемчуг, „Перлата“, 16-етажен жилищен блок на Офелия Айдинова, построен от 1975 до 1985 г. от монолитен бетон. През няколко етажа двете му половини са свързани с открити тераси, споделени дворове, вдигнати във въздуха, като махала, обърната на края си. Прякорът идва от бижутерски магазин на партера и се е загнездил толкова здраво, че е заменил адреса. Тук живеят семейства, затова гледаме от улицата.

На кратко разстояние на изток Държавният музей на изкуствата е тихият член на списъка. Построен през 1974 г. по проект на И. Абдулов, А. Никифоров и С. Розенблум, той е бил куб, облицован с анодизиран алуминий, остъклен от четирите страни със стевитово стъкло, което дава на залите равна, мека светлина. През 2002 г. отвън е направена нова облицовка с мотиви от колони и арки, така че кожата, която виждате днес, е по-късна от залите зад нея.

Завършете деня със сградата, която не е в списъка, но е на всяка пощенска картичка. Хотел Узбекистан е открит през октомври 1974 г. на площад Амир Темур, 17 етажа, проектирани от екип под ръководството на Илия Мерпорт. Извитата му фасада е една огромна паджара, бетонната слънчева решетка на централноазиатските прозорци, уголемена до размера на цялата сграда, за да смекчава светлината в стаите. Хотелът, телевизионната кула и Дворецът на авиоконструкторите се разглеждат като по-късно допълнение към обекта на световното наследство.

Фасадата е обърната на запад към площада, затова грее в късния следобед. Ресторантът на 17-ия етаж гледа към центъра и е добро място за залеза. Ако искате да останете навън и след тъмно, нашата вечерна разходка из Ташкент и нашият справочник за Ташкент вечер ще ви поведат нататък.