Каракалпакстан: Нукус, Аралско море и пустинните крепости — пътеводител

Република Каракалпакстан е северозападът на Узбекистан и е огромна: около 166 600 km², повече от една трета от страната. Тя се намира по долното течение на Амударя, където реката стига до своята делта. На изток се простира пустинята Къзълкум, на запад се издига платото Устюрт, а на север е останалото от Аралско море. Столицата е Нукус.

Тук живеят около 2,1 милиона души. Каракалпакски и узбекски са официални езици, а в Нукус ще чуете и руски. Каракалпакският е тюркски език, близък до казахския, а името на народа идва от две думи: qara, „черен“, и qalpaq, „шапка“. Юртата, сребърните накити, бродираната носия и дългите епоси, предавани от разказвачите, жираутите, са наследство, с което ще се срещате постоянно тук, в музеите и на трапезата.

Нукус е млад град: официално е основан през 1932 г., а днес в него живеят около 350 000 души. Широките му улици са прокарани през 20 в. и повечето пътници идват за един-единствен адрес. Държавният музей на изкуствата „Игор Савицки“ съхранява руския и централноазиатския авангард, каракалпакското приложно изкуство и находки от древен Хорезъм. Написали сме отделна статия за него: музеят Савицки в Нукус, с неговата история, художниците му и залите, които не бива да пропускате.

Две практични неща, около които да планирате. Музеят е затворен в понеделник, затова не пристигайте в Нукус в неделя вечерта само за един ден. И отделете поне половин ден; останалата част от деня е за Миздахан, точно извън града.

Миздахан се издига на хълмове точно западно от град Ходжейли, на около 40 минути с кола от Нукус. Обектът заема около 200 хектара. На единия хълм са руините на крепостта Гяур-Кала, чиито най-ранни стени датират от 4 в. пр. Хр.; на следващия е некропол, чиито последни погребения са от 14 в. Градът около него е разрушен при походите на Тимур срещу Хорезъм и никога не е бил възстановен, така че хълмовете са били оставени на мъртвите.

Слезте в подземния мавзолей на Мазлум Хан Сулу и се разходете сред куполните гробници до малките колони от тухли, които посетителите подреждат покрай пътеките. Според местна легенда всяка година от някой от старите мавзолеи пада по една тухла, а когато падне последната, светът ще свърши; затова хората добавят свои тухли и намислят желание. Дойдете в късния следобед, когато светлината е ниска и куполите се открояват на фона на пустинята.

Чилпик е другият хълм, на около 43 km южно от Нукус по пътя за Тюркюл. Пръстен от глинена стена увенчава естествен хълм с височина около 35 m. Това е дахма, кула на мълчанието на повече от 2 000 години, от времето преди исляма, когато мъртвите са били полагани на открито. Изкачването отнема няколко минути, а от върха се вижда долината на Амударя. Намира се по пътя между Нукус и крепостите.

Муйнак е на около 200 km северно от Нукус. До втората половина на 20 в. той е бил пристанище и рибарски град с консервна фабрика. Когато реките, които са захранвали Арал, са били отклонени за напояване, брегът се е отдалечил, а градът е останал сред нова пустиня, Аралкум, бившото дъно на морето.

Ръждясалите лодки стоят край паметника на Аралско море в северния край на града, на ръба на бившата гавана. От площадката над тях се вижда старото морско дъно. Малкият градски музей показва картини и снимки от годините, когато Муйнак още е ловял риба. Не бързайте и в двете места: корабите разказват края на историята, а музеят разказва как е започнала.

Самата вода е още на около 200 km отвъд Муйнак, през платото Устюрт, а последният участък е джип пътека по ръба на платото, покрай скали, които се спускат към старото морско дъно. Хората не отиват на Арал, за да плуват. Отиват, за да застанат на брег, който се е преместил, в тишина, която трудно се намира другаде.

Как е изсъхнало морето и какво е пътуването, обясняваме в Аралско море днес. Нашето 2-дневно продължение до Аралско море започва със сутрешен полет от Ташкент до Нукус, продължава с 4×4 до Муйнак и през Устюрт до нощувка в лагер край водата, а се връща през езерото Судочие и Миздахан за вечерния полет. Създадено е така, че да се добави към по-дълъг маршрут, а англоговорящият екскурзовод е включен.

От другата страна на Амударя спрямо Хива, на ръба на Къзълкум, стоят глинените крепости на древния Хорезъм. Районът се нарича Еликкала, „петдесет крепости“, и районът в Каракалпакстан още носи това име. Аяз-Кала, три крепости върху и под един хълм, е най-известната; най-старите ѝ стени са от 4–3 в. пр. Хр. Топрак-Кала е била столица на Хорезъм през 2–3 в. сл. Хр., а Кызыл-Кала стои точно до нея. От 2008 г. „Пустинните замъци на древния Хорезъм“ са в предварителния списък на Узбекистан за световно наследство на ЮНЕСКО.

Крепостите лежат между Хива и Нукус, на около 150 km от Нукус, затова най-добре се разглеждат по пътя от единия до другия град. Всяка от тях, легендите ѝ и лагерът с юрти край Аяз-Кала са в нашия пътеводител за пустинните крепости на Хорезъм. Ако сте отседнали в Хива, резервирайте нашето пътуване до крепостта Аяз-Кала.