Около Бухара: еднодневни екскурзии до емирския дворец, Бахауддин, Чор-Бакр, Гиждуван и Пайкент

Името е таджикско и означава „звезда като луна“. Легендата за овцете се отнася към средата на 19 в. и към емир Насрулах хан, чийто дворец не е оцелял. Сградата, която виждате, е издигната през 1912–1918 г. за Мухамед Алим хан, последния емир на Бухара, като при двора му работели руски инженери заедно с местни майстори. Друга легенда разказва, че я посветил на съпругата си Ситора и я нарекъл на нея.

Отвън прилича на европейска вила. Отвътре е изцяло бухарски. Дворецът е разделен на мъжка и женска половина, а най-голямата му гордост е Бялата зала: резбована гановa мазилка, положена върху огледала от майстор Ширин Мурадов, без нито един повтарящ се мотив. От 1927 г. дворецът е музей: китайски и японски порцелан, бухарски накити, сузани и роби със златна бродерия, а в отделен осмоъгълен павилион са дрехите на бухарските граждани отпреди век.

Майсторите, които са го построили, Бялата зала и музейните колекции са описани в нашето ръководство за Ситораи Мохи-Хоса.

За да видите къде са живели емирите през останалата част от годината, започнете в града от Арк на Бухара, крепостта, от която са управлявали до 1920 г.

На около 10 км североизточно от града, в Касри Орифон, се намира Бахауддин Накшбанд (1318–1389), суфийският учител, дал името си на ордена на накшбандите. Комплексът е израсъл около гроба му през вековете. Най-голямата сграда, ханаката за суфийски събирания, е построена при Абдулазиз хан през 1544–1545 г.; малкото тухлено минаре е от 1885 г. Две джамии, малко медресе и Дахмаи Шахон, гробището на бухарските владетели, допълват ансамбъла, а от 2004 г. музей разказва историята на ордена.

От 2023 г. комплексът е част от обекта на световното наследство на UNESCO „Пътища на коприната: коридор Зарафшан–Каракум“. Той си остава място на почит, където и сега идват семейства да се молят, затова закрийте раменете и коленете, а жените да носят шал. Историята как младият Бахауддин намерил своя учител е в нашите легенди на Бухара, а маршрутът на седемте суфийски учители, погребани около оазиса, е в нашето ръководство за зиярата в Узбекистан.

Нашата двудневна екскурзия Седемте светци на Бухара посещава и седемте светилища в традиционния им ред, от Гиждуван до този комплекс.

На около 5 км западно от Бухара, в село Сумитан, Чор-Бакр прилича на малък град, в който никой не живее. Вместо улици има дворове с огради. Всеки е принадлежал на едно семейство, а вътре са гробниците му, много от тях под куполи. Екскурзоводите често го наричат града на мъртвите.

Всичко започва с един гроб. Абу-Бакр-Саид, починал през 970–971 г., е бил един от четирима мъже на име Абу Бакр, а чор значи „четири“. През 1559 г. шейбанидският владетел Абдуллах хан II основал над мястото на погребението му мемориален комплекс: джамия, медресе и ханака около голям двор. Минарето е добавено през 1890 г. Чор-Бакр е вписан в същия списък на UNESCO през 2023 г. Тук е тихо, сенчесто и рядко претъпкано, за разлика от Бахауддин на няколко километра оттук.

Гиждуван е на около 40–45 км североизточно от Бухара, действащ град, а не музей. Има две причини да го посетите. Първата е комплексът на Абдулхалик Гиждувани, суфийски учител от 12 в., считан за първия от седемте пири на Бухара. До гробницата му стои медресе, построено от Улугбек през 1433 г., третото и последно от неговите медресета след Самарканд и Бухара, по-малко и по-семпло от другите две, със синя и тюркоазена глазирана тухла на фасадата.

Втората е керамиката. Гиждуван има собствена грънчарска школа, известна с цветен орнамент, съчетан с геометрични мотиви. В най-известната семейна работилница на града работи шестото поколение грънчари, а техният музей съхранява керамика от много центрове на Централна Азия. Можете да наблюдавате целия процес, от глината до пещта.

Организираме това като отделна обиколка от Бухара, „Гиждуван: керамична работилница и обяд“, с кола и екскурзовод. Обядът си заслужава пътя: градът е известен в целия регион със своята пържена риба и шашлик. Повече за избора на керамика има в нашето ръководство какво да купите в Узбекистан.

Нурата е на около 175 км от Бухара по пътя: твърде далеч за еднодневна екскурзия, но естествена спирка по пътя за Самарканд. Има свят извор, пълен с риба, джамия под 16-метров купол и крепостна традиция, свързвана с Александър Велики. На около 60 км по-на север са юртените лагери при езерото Айдаркул. Прочетете нашето ръководство за Нурата и нощ в юрта на Айдаркул или добавете нощувка със семейство в планината с нашето продължение в планината Нуратау.