Историята на Узбекистан за 10 минути: хронология от Согдиана до наши дни

Много преди Великият път на коприната да получи име, районът е живеел в оази покрай реките си. Согд се е намирал в долината на Зарафшан, със Самарканд и Бухара; Бактрия е лежала на юг, около днешния Термез; Хорезъм е бил по долното течение на Амударя. През 6 в. пр. Хр. персийският цар Кир Велики включва Согдиана в Ахеменидската империя, а дотогава Самарканд вече е столица на согдийските земи.

През 329 г. пр. Хр. Александър Велики превзема града, който гърците наричат Мараканда. Походът му в Согдиана продължава около две години, а през 327 г. пр. Хр. той се жени за Роксана, дъщеря на един согдийски благородник. След това районът преминава към Селевкидите, а после към Гръко-бактрийското царство.

Къде да го видите: хълмът Афрасиаб и музеят му в Самарканд, описани в музеите на Самарканд и Бухара. Глинените крепости на древен Хорезъм, някои от тях от 4–3 в. пр. Хр., са в пустинните крепости на Хорезъм, а крепостта, която преданието свързва с Александър, е в нашия пътеводител за Нурата. Хората, прославили Согд, имат своя статия: согдийците.

От 1 в. сл. Хр. империята на кушаните управлява земите от двете страни на Амударя, а будизмът идва на север по нейните пътища. Около Термез монасите издигат манастири и ступи: Файяз тепе е основан през 1 в. сл. Хр., ступата Зурмала е построена през 1–2 в. от около 1,2 милиона кирпичени тухли, а пещерите на Кара тепе са изсечени в хълм над реката. През 7 в. китайският монах Сюанцзан още брои около десет манастира в Термез.

Къде да го видите: самите обекти и археологическият музей в Термез, в нашия пътеводител за Термез, или целия юг в нашата екскурзия „Будисткият юг“. Буда, открит във Файяз тепе през 1968 г., е в Държавния музей по история в Ташкент, един от музеите на Ташкент, които заслужават един час.

През 5–8 в. согдийските градове са на върха на търговията си, а в началото на 8 в. пристигат арабски армии; през 713 г. вътре в Арка е построена първата джамия на Бухара. Ислямът и арабската писменост идват, за да останат.

Саманидите, които управляват от 819 г., правят Бухара своя столица през 892 г., по времето на Исмаил Саманид (892–907). При тях Бухара става център на книжовността, а персийският измества согдийския като език на района. Ибн Сина, лекар и философ, известен в Европа като Авицена, е роден около 980 г. в Афшона, село близо до Бухара.

Къде да го видите: Мавзолеят на саманидите, тухлен куб от прехода между 9 и 10 в., в Мавзолея на саманидите и Боло-хауз, а крепостта на владетелите в Арка на Бухара.

През 999 г. караханидите, тюркска династия, превземат Бухара и Самарканд, а от 1040 до 1212 г. Самарканд е столица на западното им ханство. Най-известният им паметник е минарето Калян в Бухара, построено през 1127 г. от Арслан хан: 46,5 метра шарена тухла.

В края на 12 в. хорезмшаховете, владетелите на Хорезъм, се издигат до най-силната държава в района; първата им столица Гургандж се намира отвъд границата, в днешен Туркменистан. През 1220 г. монголската армия на Чингис хан превзема Бухара и Самарканд. Градът на хълма Афрасиаб никога не е възстановен, а Самарканд израства отново до него. Минарето Калян остава изправено.

Къде да го видите: Пой Калян в Бухара; Кизил-кала в Каракалпакстан, преустроена през 12 в., в пустинните крепости на Хорезъм; а в Ургенч мемориалът на Джалолиддин Мангуберди, последния хорезмшах, в околностите на Хива.

Амир Тимур е роден през 1336 г. край Кеш, днешния Шахрисабз. През 1370 г. той основава династията, която управлява Централна Азия и Иран до 1507 г., и прави Самарканд своя столица. Внукът му Улугбек управлява Самарканд от 1409 г., построява обсерватория през 1420-те години и завършва каталог от 1 018 звезди. Последният велик тимурид, Бабур, е роден в Андижан през 1483 г. и през 1526 г. основава династията на Великите моголи в Индия.

Повечето сини куполи, заради които пътниците идват, принадлежат на този век. Къде да го видите: Гур-е-Амир, Шах-и-Зинда и Обсерваторията на Улугбек в Самарканд, и Ак-Сарай в Шахрисабз, лесна екскурзия от Самарканд с екскурзовод. Цялата история е в Тимуридите.

През 1501 г. Мухамед Шейбани превзема Самарканд, а династията му, Шейбанидите, управлява до 1598 г.; към 1560-те години Бухара е постоянната им столица. Те възстановяват джамията Калян през 1514 г. и покриват кръстопътищата на Бухара с търговски куполи. При бухарските ханове Регистанът в Самарканд получава Шер-Дор (1619–1636) и Тилля-Кари (1646–1660). От 1753 г. Бухара е управлявана от династията на мангитите и става емирство.

Две други държави израстват до нея. В Хорезъм Хива става столица през 1598 г., след като Амударя променя течението си, а хановете ѝ изпълват Ичан Кала с медресета и дворци. В Ферганската долина Кокандското ханство съществува от 1709 до 1876 г. Всеки двор строи по свой начин, затова Хива, Бухара и Коканд изглеждат толкова различно; как да различите стиловете е описано в как да четем узбекската архитектура.

Къде да го видите: Регистанът, Ичан Кала и дворецът на Худояр хан в нашия пътеводител за Коканд.

През 1865 г. Ташкент става част от Руската империя и център на нейната Туркестанска губерния, а Кокандското ханство го следва през 1876 г. Бухара и Хива запазват своите владетели като протектората до 1920 г. Узбекската съветска социалистическа република е създадена през 1924 г.; столицата ѝ е Самарканд до 1930 г., после Ташкент.

След земетресението на 26 април 1966 г. центърът на Ташкент е възстановен, а през 1977 г. там се открива първото метро в Централна Азия. През юли 2026 г. десет сгради на ташкентския модернизъм, от базара Чорсу до метрото, са вписани в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 31 август 1991 г. Узбекистан става независим.

Къде да го видите: нашите пътеводители за ташкентския модернизъм и метрото на Ташкент.