Как да четем узбекската архитектура: медресе, мавзолей, минаре, ханака и ийван

Почти всеки исторически паметник, който ще посетите, е от един от пет типа. Щом разберете кой от тях гледате, планът на сградата става ясен.

• Медресе: учебно заведение със стаи за студентите около двор, лекционни зали и помещение за молитва. Медресето на Улугбек на Регистан, построено през 1417–1420 г., е с размери 81 на 56 метра, с два етажа студентски килии и четири минарета.
• Мавзолей: гробница, обикновено куполна зала над гроба. Най-старият, който можете да посетите, е Мавзолеят на Саманидите в Бухара, от прехода между 9 и 10 в.; най-внушителният е Гур-е-Амир, гробницата на Тимур в Самарканд.
• Минаре: кулата, от която се е извършвало призивът към молитва. Минарето Калян в Бухара, от 1127 г., се издига на 46,5 метра и е служело също като наблюдателница и маяк.
• Ханака: суфийска обител, куполна зала за събрания и молитва със стаи за дервиши и пътници. В Бухара ханаката на Надир Диван-беги, от 1619–1620 г., стои на западната страна на Ляби Хауз.
• Джамия: от малка квартална джамия до петъчната джамия, където се е молил целият град. Тимур е искал дворът на Биби Ханъм да побира 10 000 души.

Много от тези сгради още се използват. Медресето Мир-и-Араб в Бухара отново обучава студенти от 1946 г., а в джамиите Калян и Боло Хауз се провеждат петъчни молитви. В други медресета студентските килии днес приютяват занаятчии, магазини и музеи.

Първото, което виждате от всяка голяма сграда, е нейният пиштак, персийската дума за портал, който излиза напред от фасадата: висока правоъгълна рамка около дълбока арковидна ниша, с малка истинска врата в дъното. Това е визитката на сградата и строителите са слагали на него най-добрите си облицовки и надписи. Някои дори са се подписвали: на портала на Гур-е-Амир мозайката носи името на строителя, Мухаммад ибн Махмуд от Исфахан.

Две числа показват докъде е стигнала идеята. Порталът на джамията Биби Ханъм се издига на 35 метра. Входът на Бялия дворец на Тимур, Ак-Сарай в Шахрисабз, е имал арка с ширина 22,5 метра, най-широкият отвор в Централна Азия, а двете му разрушени кули още стоят на около 38 метра височина.

Нашият съвет: на Регистан застанете в средата на площада и сравнете пиштаците. Шер-Дор, построено два века след медресето на Улугбек отсреща, го повтаря огледално, но дотогава земята се е издигнала с около два метра и копието е излязло по-приземено.

Ийванът е сводеста зала със стени от три страни и отворена от четвъртата: помещение, което е наполовина на открито. Поставете по един в средата на всяка страна на двор и получавате плана с четири ийвана, използван за медресета и джамии из Централна Азия и Иран. Дълбоката ниша зад пиштака също е ийван.

В Бухара и Хива същата дума, айван, означава и веранда от резбовани дървени колони под плосък изрисуван таван, която дава сянка и улавя ветреца. Най-известният е айванът на джамията Боло Хауз в Бухара, добавен през 1917 г.: 20 колони с височина 12 метра и резбовани сталактитни капители. В Хива харемът на двореца Таш Хаули на Аллакули хан, построен през 1830-те години, се отваря към високи айвани, по един за всяка от четирите съпруги на хана и най-големият за самия хан.

Същата дърводелска работа изпълва цяла зала в джамията Джума в Хива: плосък покрив върху 212 резбовани дървени колони, преустроена във вида си днес през 1788 г. Нашето ръководство за Ичан Кала показва къде да ги намерите.

Минете през пиштака на медресето и сте в неговия двор, оформен от малки арковидни врати на един или два етажа. Всяка врата води към худжра, килия, в която студентите са живели и учили. Медресетата на Регистан показват подредбата най-добре, а много от килиите на приземния им етаж днес приютяват занаятчии и сувенирни щандове, така че можете да влезете в някоя.

В помещението за молитва стената, обърната към Мека, носи михраба, ниша, която показва посоката на молитвата. Често това е най-богато украсеното място в сградата: мозаечният михраб на джамията Калян в Бухара, от 1514 г., е подписан от калиграфа Баязид ал-Пурани.

В действаща джамия молитвената зала принадлежи на хората, които се молят в нея. Попитайте екскурзовода кога е удобно да влезете и не снимайте хора по време на молитва.

Гумбаз просто означава купол: джамията Кок Гумбаз в Шахрисабз е „синият купол“. Ранният тип е на Мавзолея на Саманидите: широк, нисък купол върху тухлен куб, с четири малки купола по ъглите.

Строителите на Тимур са искали куполите им да се виждат отдалеч, затова са ги правели двойни. Отвътре има по-нисък свод, съразмерен със залата; отвън втора, много по-висока обвивка стои върху висок барабан, облицована най-вече с тюркоазени плочки и понякога ребриста. При Биби Ханъм външният купол достига около 40 метра, докато сводът над михраба вътре се издига на 30.

Куполът за изучаване е този на Гур-е-Амир: около 15 метра в диаметър и 12,5 метра висок, с 64 дълбоки ребра, леко издут над барабана си. Около барабана минава надпис с букви високи няколко метра: „Вечността принадлежи на Бога“.

Под всяка плочка има печена тухла, а векове наред тухлата е била и украсата. На Мавзолея на Саманидите малки тухли са подредени на различна дълбочина във форми на плетка, шахматна дъска и розети, така че стените се променят със слънцето. На минарето Калян две ленти от тухлена украса не повтарят един и същ мотив.

После дойде цветът. Това са думите, които ще чуете в Шах-и-Зинда, където една-единствена алея ги съдържа всичките:

• Резбована теракота: мотив, врязан дълбоко в глинени панели, които после се глазират и изпичат, така че светлината и сянката вършат половината работа. Фасадата на Шади Мулк Ака, от 1372 г., е най-добрият пример.
• Майолика: глазирани плочки с нарисуван мотив. Вътрешността на Шади Мулк Ака е почти изцяло майолика върху наситено син фон.
• Мозайка: плочки, глазирани в един цвят, нарязани на малки парченца и сглобени като пъзел, както на портала на Тюман Ака, от 1405 г.
• Банаи: глазирани и неглазирани тухли, положени една до друга, така че мотивът или цели думи да са вградени в стената.
• Кашин: не техника, а материал, на английски „фаянс на каменна паста“: бяла керамична маса, направена най-вече от смлян кварц с малко стъклена фрита и глина. Персийски трактат от 1301 г. дава 10 части кварц към 1 фрита и 1 глина. Измислена е, за да се получи бяла маса като китайския порцелан, а цветовете върху нея излизат ярки.

Плочките не са били само за красота: те са пазели тухлата зад тях от жега, измръзване, дъжд и прах. В Хива Калта Минор от 1852–1855 г. отвежда идеята докрай: това е единственото минаре, покрито изцяло с глазирани плочки.

Гирих на персийски означава „възел“: геометрични мотиви от прави преплитащи се ленти, които образуват звезди и многоъгълници. Един от най-ранните примери в Узбекистан е на портала на кервансарая Рабат-и Малик, от 1078 г., по пътя от Навои към Бухара. При Тимуридите растителните извивки поемат голяма част от повърхността, но гирихът се използва по сградите на Централна Азия още дълго след това. Какво значат мотивите по плочки, сузани и врати, е описано в символите в узбекската украса.

Куфическото е най-старият стил арабска калиграфия, наречен на град Куфа в Ирак: ъгловат, изправен и хоризонтален. Квадратната му форма е създадена за строители, като тухлите и плочките служат за пиксели. Застанете под пилоните на Ак-Сарай и ще видите цели думи, подредени в мрежа от сини тухли, повечето от Корана. На минарето Калян лента от куфическо писмо носи името на владетеля, който го е построил, Арслан хан.

Ганчът е местната мазилка за резба: гипс, смесен с глина или льос, изрязван, докато е още пресен, в дълбоки дантелени панели. В Термез мавзолеят на ал-Хаким ат-Термизи е бил покрит отвътре с резбован ганч до края на 11 в. В Бялата зала на летния дворец на емира, Ситораи Мохи-Хоса край Бухара, майстор Ширин Мурадов е положил резбован ганч върху огледала и не е повторил нито един мотив: вижте нашите еднодневни излети около Бухара.