Амир Тимур (Тамерлан): животът му, столицата му и къде да видите наследството му

На 4 септември 1404 г. група кастилски пратеници стигнала до покрайнините на Самарканд след повече от година път от Кадис. Приели ги в градина, в дворец сред овощни дървета, при владетел, наближаващ седемдесетте, който бил прекарал тридесет и пет години във война. Името му било Тимур. Европа го нарекла Тамерлан, а неговият посланик-гост Руи Гонсалес де Клавихо записал всичко, което видял.

Тимур е човекът зад повечето от сините куполи, заради които пътешествениците идват в Узбекистан. Ето неговия живот, разказан за пътешественици, от градчето, където е роден, до гробницата, в която почива, и местата, където и днес можете да го проследите. Придържаме се към историята и паметниците; всяка сграда има собствено подробно ръководство на този сайт и ние го свързваме с тях.

Съдържание

Кой е бил Тимур

Тимур е роден край Кеш, градът, който днес се нарича Шахрисабз, на около 80 км южно от Самарканд. По-късни дворцови хроники дават като дата 8 април 1336 г.; източници от неговото време сочат края на 1320-те. Семейството му принадлежало към барласите, тюркоезично племе с монголски произход, а баща му Тарагай бил дребен благородник. Името Тимур означава „желязо“.

Около 1363 г., като млад воин, той бил улучен от две стрели, в десния крак и в дясната ръка. Загубил два пръста и накуцвал до края на живота си. Персийският прякор Тимур-и Ланг, „Тимур Куция“, на европейските езици станал „Тамерлан“. В Узбекистан го наричат Амир Тимур или Амир Темур.

От Кеш до трона

1360-те години били време на съперничещи си князе в земите между Амударя и Сърдаря. Тимур се издигнал като съюзник, а после като съперник на емир Хусайн, своя шурей. През 1370 г. Хусайн бил разбит, а на 9 април 1370 г. Тимур бил провъзгласен за владетел в Балх. Той се оженил за Сарай Мулк Ханъм, вдовицата на Хусайн и потомка на Чингис хан.

Тимур никога не се нарекъл хан. Тази титла по обичай принадлежала на потомците на Чингис хан, затова той държал хан от този род като подставено лице и управлявал като емир, „предводител“. Чрез брака си той получил и титлата гюреген, „зет“ на владетелския дом. Столица направил Самарканд.

Тридесет и пет години походи

През остатъка от живота си Тимур почти винаги бил на поход. През 1379 г. превзел Хорезъм с Ургенч; воювал с Тохтамиш, хан на Златната орда, през 1391 и отново през 1395 г.; достигнал Делхи в края на 1398 г.; а на 20 юли 1402 г. победил османския султан Баязид I при Анкара. Империята му се простирала от Анадола до границите на Индия.

Тези войни били тежки за градовете, до които стигали, и летописците от времето му го помнят със страх, но и със страхопочитание. Днешните историци претеглят и двете страни: разрушенията от походите и майсторите, учените и богатствата, които те донесли в Самарканд. Една среща показва втората страна. През 1401 г., пред Дамаск, Тимур разговарял с дни с Ибн Халдун, великия севернoафрикански историк, който оставил разказ за разговорите им.

Самарканд, столицата, която той построил

Тимур преустроил Самарканд като витрина на империята си. Майстори идвали от Иран, Индия, Хорезъм и Златната орда, а около града той разположил градински дворци, където приемал гости. След похода в Индия, през май 1399 г., започнала работата по неговата петъчна джамия Биби Ханъм, с двор за 10 000 души и портал, висок 35 метра.

На хълма Шах-и-Зинда в облицовани с плочки мавзолеи били погребани неговата сестра, племенниците му, съпругите му и пълководците му, а докато вървите по алеята му, наблюдавате как майсторите на плочки от неговото време усъвършенстват изкуството си. През 2001 г. Самарканд бил вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като кръстопът на култури. Как е растял градът преди и след него е разказано в нашето ръководство за древния Самарканд.

Кеш и Белият дворец

Тимур не забравил родния си град. През 1380 г. започнал дворец в Кеш, Ак-Сарай, Белия дворец; на портата като година на завършването е посочена 1404. Оцелели са само двете кули на входа му и те все още се извисяват на около 38 метра, а между тях има арка с ширина 22,5 метра.

В стария град той построил Дорус Сиадат за най-големия си син Джахангир, починал млад през 1376 г., и подготвил там каменна крипта за себе си. Никога не бил положен в нея. Историческият център на Шахрисабз е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 2000 г.; планирайте деня с Шахрисабз от Самарканд.

Посолството на Клавихо, 1403–1406

Хенри III, крал на Кастилия, изпратил Руи Гонсалес де Клавихо при Тимур след победата при Анкара. Посолството напуснало Кадис на 22 май 1403 г., презимувало в Константинопол, прекосило Черно море до Трапезунд и продължило по суша през Табриз, Машхад, Балх и Термез. В Кеш пратениците видели Ак-Сарай все още в строеж след двайсет години работа.

В Самарканд те останали от септември до 21 ноември 1404 г. Клавихо описал пировете в градините, копринените павилиони, окичени със скъпоценности, разкрасените слонове и град в постоянно строене и преустройване: видял как Тимур заповядва да събарят твърде ниския вход на новата му джамия и да го построят отново. Той се върнал при двора на своя крал на 24 март 1406 г. Разказът му, отпечатан през 1582 г. като Embajada a Tamorlán, все още е най-пълната картина от очевидец на Самарканд при Тимур. Нашата 8-дневна екскурзия По стъпките на Клавихо ви води по неговия път през Самарканд, Шахрисабз и Бухара.

Последният поход и Гур-е-Амир

През декември 1404 г., скоро след като пратениците си тръгнали, Тимур тръгнал на изток срещу Минския Китай, рядък зимен поход. Разболял се отвъд Сърдаря и умрял в Отрар, наричан в източниците Фараб, на 17 или 18 февруари 1405 г. Тялото му било върнато в Самарканд.

Положили го не в Кеш, а в Гур-е-Амир, мавзолея, който бил започнал за внука си Мохамед Султан. Внукът му Улугбек по-късно поставил върху гроба му блок от тъмнозелен нефрит. През юни 1941 г. екип, воден от антрополога Михаил Герасимов, отворил гробницата: костите потвърдили старите наранявания на десния крак и ръка и показали мъж с ръст около 172 см, висок за времето си. Герасимов моделирал лицето му по черепа, а Тимур бил препогребан през 1942 г.

Наследниците: Шахрух, Улугбек и Бабур

Династията, основана от Тимур, Тимуридите, управлявала до 1507 г. Синът му Шахрух управлявал империята от Херат, а Самарканд се паднал на сина на Шахрух, Улугбек, княза-астроном, който построил медресето на Регистан и обсерваторията. 15-и век при тях се нарича Тимуридски ренесанс: голямо строителство, астрономия, поезия и книжна живопис. Астрономите и математиците от онази епоха са в великите учени на Узбекистан.

Бабур, роден в Андижан през 1483 г. и потомък на Тимур в пето коляно, основал Могулската империя в Индия през 1526 г. Какво е построило, изучавало и написало цялото семейство е разказано в нашето ръководство за Тимуридите и тяхното наследство.

Къде да видите Тимур днес

• Ташкент: площад Амир Тимур с конната му статуя, а до него Държавният музей на историята на Темуридите, открит през 1996 г. под син купол. Той отвори отново през пролетта на 2026 г. с нова експозиция за живота му и неговата епоха; вижте музеите на Ташкент.
• Самарканд: Гур-е-Амир, Биби Ханъм и Шах-и-Зинда, трите паметника от времето на живота му. Гур-е-Амир разглеждаме по здрач, когато куполът е осветен.
• Шахрисабз: Ак-Сарай, статуята му от 1996 г. пред него, Дорус Сиадат и празната крипта, еднодневно пътуване от около 90 км през планината от Самарканд.

Тимур по време на пътуване

Всички места от живота му се побират в една седмица. Нашата екскурзия По стъпките на Клавихо прекарва 8 дни в Ташкент, Самарканд, Шахрисабз и Бухара, а англоговорящият водач е включен в цената. Ако вече сте в Самарканд, добавете деня в Шахрисабз към всяка програма или изберете 8-дневната класическа екскурзия, която обхваща Ташкент, Самарканд, Бухара и Хива. Най-приятните месеци са април–май и септември–октомври, когато разходката между паметниците е приятна през целия ден.