Шах-и-Зинда в Самарканд: факти, легенди и как да го посетите

Кусам ибн Абас, изписван също Кутам или Кусам, е бил братовчед на пророка Мохамед: баща му Абас е бил чичо на Пророка. При халиф Али управлявал Мека. През 676 г. се присъединил към арабския поход към земите отвъд Амударя и останал в Самарканд, където умрял около 677 г. Къде и как точно, историците още спорят.

Към 11 в. над гроба, смятан за негов, вече стоял мавзолей, а около него израснал некрополът. До него има помещение за поклонници, зиаратхана, и малка подземна молитвена стая, чилахана, в която още има михраб. До 16 в. мястото просто се наричало Светилището на Шаха. Шах-и-Зинда, „Живият цар“, се появява по-късно.

Некрополът се изкачва по южния склон на Афрасиаб, хълма, където е стоял Самарканд от около 500 г. пр. Хр. до монголското нашествие през 1220 г. Първите сгради тук, сред които мавзолеи и царско медресе от 1066 г., се връщат към Караханидите, а разкопките на хълма са открили мавзолеи от 11 и 12 в.

По-късно градът се преместил на юг, но светилището останало. От 1350-те години самаркандската върхушка строи гробниците си възможно най-близо до светеца. Днес тук има повече от двайсет сгради от 11 до 15 и от 19 в., в три групи, долна, средна и горна, свързани с чартаци: покрити с купол проходи на четири арки. Влиза се отдолу през портата, построена през 1434–1435 г., по времето на Улугбек.

Повечето сгради са еднокамерни мавзолеи, построени след 1350 г., много от тях за жени от семейството на Тимур и за неговите емири, командирите на армията му. Именно тях си струва да потърсите.

Шах-и-Зинда е учебник по тимуридска облицовка. По една къса пътека ще намерите резбована и глазирана теракота, майолика, надглазурна рисунка, едноцветни глазирани плочки и плочкова мозайка. Плочките не са били само украса: те са предпазвали изпечената тухла зад тях от жега, студ, дъжд и прах.

• Резбована глазирана теракота. Шарката е врязана дълбоко в глинени панели, които след това се глазират и изпичат, така че светлината и сянката вършат половината работа. Фасадата на Шади Мулк Ака е най-хубавият пример: зелена и тюркоазена, с надписи в бяло върху тюркоазено и тъмносиньо.
• Майолика. Глазирани плочки с рисувани мотиви. Вътрешността на Шади Мулк Ака е почти изцяло майолика, с ярки шарки върху наситено син фон.
• Мозаечен фаянс. Плочки, глазирани в един цвят, се режат на малки късчета и се подреждат като пъзел. Тимуридските майстори го усъвършенстват след 1390-те години и някои от най-хубавите образци са тук. Вижте портала на Туман Ака.
• Глазирана тухла. Глазирани и обикновени тухли, наредени в геометрични шарки, като на Осмоъгълника.

Нашият съвет: застанете между Шади Мулк Ака (1372 г.) и Туман Ака (1405 г.). За 33 години самаркандските майстори на плочки преминават от резбата към рязането и цялата промяна се вижда за няколко крачки.

След портата стръмно стълбище води по хълма към средната група. Рано или късно всеки посетител, поклонник или турист, започва да брои стъпалата.

Най-ранните снимки на Шах-и-Зинда, направени за Туркестанския албум в началото на 1870-те години, показват голи куполи и разрушени фасади на пуст хълм. Разкопките започват през 1922 г. От 1957 г. археоложката Нина Немцева изучава некропола системно и работи тук до 2001 г. Същата година Шах-и-Зинда влиза в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от „Самарканд – кръстопът на културите“.

През 2004 г. започва мащабна реставрация, завършена за по-малко от две години. Работите разкриват основите на по-ранни сгради, между които джамия и медресе от 11 в.

Комитетът за световното наследство следи работите отблизо. Голяма част от оригиналната тимуридска облицовка е заменена с нови плочки.

Нашият съвет: научете се да ги различавате. Старите плочки имат по-меки цветове, износена глазура и малко неравни краища. Новите са по-ярки и съвсем равни. Шади Мулк Ака и Ширин Бика Ака са най-подходящите места за търсене на старите.

• Билет: продава се на гишето до портата. Уточнете цената на касата и носете малко пари в брой в сумове; вижте бележките ни за картите и парите в брой в Узбекистан.
• Работно време: уточнете на касата. Ние идваме при отварянето.
• Време: от 1 до 1,5 часа.
• Облекло: това е свято място. Рамене и колене покрити за всички, шал за жените и тихи гласове. Повече в нашия наръчник какво да облечете в Узбекистан.
• Светлина: елате рано. Пътеката е тиха, светлината върху плочките е мека, а през лятото сутринта е единствената прохладна част от деня.
• Снимки: разрешени са по пътеката и по стълбите. Моля, не снимайте хора по време на молитва.
• Как се стига: около 800 м пеша покрай джамията Биби Ханъм; музеят на Афрасиаб е на около километър по-нататък.
• Нашият съвет: първо се качете догоре, после слизайте бавно. Облицовката се чете по-добре, когато познавате разположението.

Самарканд е на около 2 часа и 10 минути от Ташкент с експреса Afrosiyob: вижте От Ташкент до Самарканд. За да вместите некропола в дните си, прочетете Самарканд за 1, 2 или 3 дни, Забележителностите на Самарканд, билети и часове и нашия наръчник за град Самарканд. С гид Шах-и-Зинда е част от екскурзията „Най-доброто от Самарканд“ и от другите ни екскурзии в Самарканд. Ако ви трябва само гид за разходката, запазете пешеходна обиколка на Самарканд с гид.