Петроглифите в пролома Сармиш край Навои и какво да видите по пътя

Потокът Сармиш е прорязал пролом през ниските планини Каратау в Навоийска област, а скалните стени от двете страни са тъмни, гладки и разцепени на плочи, идеална повърхност за дялане. Рисунките са групирани в два основни обекта по протежение на пролом, дълъг около 2,5 км. Някои панели съдържат по едно животно; други, като горния, са толкова претъпкани, че по-късните фигури са изсечени върху по-ранните.

Проломът е защитен като музей-резерват с площ около 5 000 хектара, създаден за пръв път през 2004 г. като филиал на областния исторически музей в Навои и получил статут на държавен музей-резерват през 2019 г. Узбекистан за първи път вписва Сармиш в своя Предварителен списък на ЮНЕСКО през 2008 г., а през октомври 2024 г. подава обновено вписване, което го представя като смесен обект, ценен както със скалното си изкуство, така и с природата си. Същият текст сравнява Сармиш с Тамгали в Казахстан и Саймалуу-Таш в Киргизстан, най-известните ландшафти със скално изкуство в региона.

Повечето рисунки са от бронзовата епоха, приблизително 3000–900 г. пр.Хр., но някои мотиви са по-стари и стигат до неолита и отвъд него. Най-старият разпознаваем сюжет е дивият бик, турът. Тези бикове обикновено са дълги 30–80 см и са изработени с толкова сходна техника, че изследователите смятат, че много от тях може да са дело на един майстор. Търсете тела, изпълнени с линии, триъгълници и мрежи: този орнаментален стил е един от тези, които изследователите отбелязват в Сармиш.

Биковете служат и като часовник. Кости на диви бикове се откриват в местни разкопки, датирани към края на 2-то хилядолетие пр.Хр., а към началото на 1-во хилядолетие пр.Хр. животните са изчезнали от Централна Азия. Скала, която изобразява тур, е издълбана, докато хората тук още са ги виждали живи.

В ранната желязна епоха проломът се използва от номадски племена от сако-скитския свят и рисунките се променят заедно с тях. Биковете изчезват; на тяхно място идват елени, архари, коне и камили, нарисувани по-малки и в плавния „животински стил“, типичен за степта. Появяват се лъкове и стрели, а също и конници и ловни сцени. Планинските козли и биковете са най-често срещаните сюжети в целия пролом, а архарите с огромни извити рога, като горния, се забелязват лесно.

Най-късните рисунки са от Средновековието: домашни кози, камили и кучета, и надписи с арабска писменост, които се датират лесно. Сред мотивите ще откриете и контура на отворена длан с пет пръста. Нашият водач ви помага да прочетете пластовете върху скалата, от биковете до ездачите и писмеността, така че един панел да се превърне във времева линия.

Рисунките са само част от историята. Археолозите са регистрирали повече от 200 обекта в пролома и около него: каменни лагери, работилници и мини за кремък, могили, останки от древни селища и напоителни канали. Водата е причината хората да се връщат на едно и също място в продължение на хилядолетия.

Напролет склоновете позеленяват и проломът е най-красив. В района растат над 650 вида растения, 27 от които се срещат само тук. Резерватът пази и животни, вписани в Червената книга на Узбекистан, сред които черният лешояд и архарът на Северцов, дивата овца, която още живее в близките планини Нуратау. Пътеки и наблюдателни площадки държат посетителите на крачка от скалата; моля, не докосвайте и не очертавайте с тебешир рисунките.

На връщане към главния път спрете при Рабат-и Малик, на пътя за Бухара, на кратко разстояние западно от Навои. Построен е през 1070-те години от караханидския владетел Шамс ал-Мулк Наср, който управлява от Самарканд, и е реставриран в началото на 12 в. Изследователите го виждат като кралска резиденция в степта не по-малко, отколкото като крайпътен хан; продължава да приема пътници до началото на 18 в. Високият му тухлен портал още носи куфически надпис, който възхвалява „Султана на света“ за построяването на място за почивка. През 2023 г. Рабат-и Малик става част от обекта на Световното наследство на ЮНЕСКО Пътища на коприната: коридорът Зеравшан–Каракум.

Местното предание, записано от един пътешественик през 19 в., помни руината като замък на един хан и неговите наследници, построен, според една версия, от номадския вожд на име Малик хан. Това е легенда; надписът и историците сочат към Караханидите.

От другата страна на пътя стои сардобата, покрита цистерна от същия период. Думата идва от персийски и означава „студена вода“. Водата от река Зеравшан стигала до нея по подземен канал с кладенци по трасето му, а стъпаловиден проход води надолу под купола, на повече от 10 м дълбочина. Ако се интересувате от други истории от бухарския оазис, нашите легенди за Бухара ги събират.

Самият Навои е млад град, основан през 1958 г. до стария град Кармана и наречен на поета Алишер Навои. В Кармана се крие неговата история. Малкият мавзолей на Мир-Сайид Бахром, датиран към 10–11 в., е само около 4,5 на 4,4 м отвътре, но тухленият му портал е покрит с шарки и лента от коранични стихове с куфическо писмо.

Няколко минути по-нататък е комплексът от 16 в. на Касим шейх, почитан суфийски наставник, с неговата куполна ханака, дом за поклонници и дервиши. И двата паметника принадлежат към същото вписване на ЮНЕСКО Пътища на коприната като Рабат-и Малик. Ако искате да разберете обичая да се посещават свети места, нашето ръководство за зиарата в Узбекистан го обяснява. Отделете 40 минути и за двата.

Сармиш е на пътя от Навои към Нурата, така че проломът може също толкова добре да открие по-дълго пътуване на север. Нурата, на около 50 км от Навои, е израснала около извор, пълен със свещени риби. Легендата разказва, че там от небето паднал светещ камък и на мястото на удара избликнала вода; нур означава „светлина“. Фактите и легендата са в нашето ръководство за Нурата.

От Нурата юртените лагери на езерото Айдаркул са на около 60 км по-нататък, в Къзълкум: разходка с камила, вечеря край огъня и нощ във филцова юрта, описани в нашето ръководство за юртения лагер в Айдаркул. Ако предпочитате да спите в село, нашето разширение Планините Нуратау добавя нощувка при семейство в планината и сутрешен преход с местен водач, по пътя между Бухара и Самарканд.