Легендите на Бухара: девет истории и къде да ги чуете

Легендата. Сиявуш, принц от персийския епос, избягал в Туран и поискал ръката на дъщерята на царя му. Царят поставил условие, което смятал за невъзможно: първо да построи дворец в границите на една-единствена волска кожа. Сиявуш нарязал кожата на тънки ленти, завързал ги една за друга и очертал кръг, достатъчно голям за дворец. Този кръг, казва Бухара, станал Арк. Втора история, от историка Наршахи от 10 в., добавя, че крепостта все се срутвала, докато не била построена върху седем стълба, наредени като звездите на Голямата мечка.

Какво се знае. Арк стои на хълм, натрупван пласт по пласт от хората; археолозите са открили стени от 4–3 в. пр. Хр. в дъното. Бил е седалище на бухарските владетели до 1920 г.

Къде да я чуете. На открития площад пред портата, преди да се изкачите по рампата. Пълната история на крепостта е в Арк на Бухара.

Легендата. През 1220 г. Чингис хан приближил на кон голямото минаре и килнал глава назад, за да види върха. Навел се толкова, че шапката му паднала. Докато се привеждал да я вдигне, казал, че щом толкова велик човек се е поклонил на тази кула, тя трябва да остане права. В друг вариант това е шлемът му, а падането той приема като знак свише.

Какво се знае. Арслан хан завършва минарето през 1127 г. Когато монголите превземат Бухара през 1220 г., голямата джамия до него е изгубена, но минарето е пощадено. Защо, никой не е записал. Преданието за майстор Бако и неговия строителен разтвор, омесен с камилско мляко, е друга легенда за същата кула.

Къде да я чуете. В подножието на минарето, на площад Пой Калян. Погледнете нагоре и ще разберете защо историята работи. Повече в Пой Калян и минарето Калян.

Легендата. Пророк Йов, Аюб на Изток, дошъл на това място и ударил земята с тоягата си, и там, където ударил, бликнал извор с бистра вода. Водата и днес се смята за чиста и лековита и хората идват да я пият.

Какво се знае. Най-старата част на сградата датира от 12 в. Надпис приписва на Тимур голяма зала през 1379–1380 г., а работата се отдава на майстори от Хорезъм, което обяснява коничния купол: обичаен в Хорезъм, рядък в Бухара. Вътре има музей на водоснабдяването на Бухара, добро място да научите как пустинен град е живял от канали и езерца.

Къде да я чуете. В края на парка на Саманидите, на няколко минути пеша от мавзолея на Саманидите. Търсете острия покрив.

Легендата. Пребройте малките тухлени зърна, вградени в украсата на външните стени. Местното предание свързва броя им, четирийсет, с чилтан, четирийсетте защитни духове от централноазиатските народни приказки. Екскурзоводите разказват и че гробницата се скрила от Чингис хан под земята.

Какво се знае. Мавзолеят датира от 10 в. Наср II от династията на Саманидите е сред погребаните тук, а преданието добавя Исмаил Самани, основателя на династията. Втората история е близо до истината: наводнения са затрупали сградата в наноси за векове и тя е разкопана през 1926–1928 г.

Къде да я чуете. В парка на Саманидите, западно от Арк. Елате сутринта, когато ниската странична светлина подчертава шарката на тухлите.

Легендите. Преди исляма, разказва се, тук имало пазар, на който се продавали идоли, отвари и подправки, до храм на Луната, Мах; други казват храм на огъня.

Какво се знае. Магок на персийски значи „в трап“ и ще видите защо: подът е на около 4,5 метра под днешната улица, защото градът е израснал около сградата през вековете. Фасадата датира от 12 в. и е реставрирана през 1930-те години Днес джамията е музей на килимите.

Къде да я чуете. Сред търговските куполи, по пътя от Ляби Хауз към Пой Калян. Застанете най-горе на стъпалата и погледнете надолу към портала.

Легендата. Везирът Надир Диван-беги искал езерце на земя, която принадлежала на една възрастна вдовица, а тя отказала да продаде. Накрая се съгласила.

Какво се знае. Езерцето е изкопано около 1620 г. за Надир Диван-беги и е с размери около 46 на 36 метра. То е един от малкото останали хаузи в град, който някога е имал десетки.

Къде да я чуете. На каменните стъпала край водата, вечер. Площадът, неговите медресета и чайхани са в Ляби Хауз и Чор Минор.

Легендата. Всяка от четирите кули е украсена различно, а любимото обяснение е, че те олицетворяват четири религии. Посетителите търсят в украсата кръст, риба и молитвено колело и мнозина ги намират.

Какво се знае. Сградата е завършена през 1807 г. от Халиф Ниязкул, богат бухарец, като входна сграда на неговото медресе. Медресето го няма; входната сграда е останала. Кулите не са минарета, а защо са четири, никой не е записал.

Къде да я чуете. На малкия площад пред нея, на десет минути пеша на североизток от Ляби Хауз по тихи улички.

Преданието. Като млад, разказва се, Бахауддин видял насън Абдулхалик Гиждувани, суфийски майстор, починал много преди това, и му било казано да стане ученик на Амир Кулал. Така и сторил. Учението му се помни в четири думи, дил ба йор, даст ба кор: сърцето при Бога, ръцете на работа. Името му сочи същото. Баща му бил тъкач и гравьор на метал, а накшбанд значи майстор на шарки.

Какво се знае. Бахауддин Накшбанд живее от 1318 до 1389 г. и дава името си на ордена на накшбандите. Погребан е в Касри Орифон, извън Бухара, а комплексът расте около гроба му векове наред; ханаката е построена при Абдулазиз хан през 1544–1545 г. От 2023 г. той е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Пътища на коприната: коридорът Зарафшан–Каракум.

Къде да я чуете. В двора на комплекса, на около 10–12 км североизточно от стария град. Това е място на почит: покрийте раменете и коленете, а жените да вземат шал. Нашият наръчник за светините на Узбекистан разказва за седемте пира на Бухара.