Мавзолеят на Саманидите и Боло-Хауз: Бухара отвъд стария център

Саманидите управляват от Бухара през 9 и 10 в., а гробницата им е от прехода между тези два века, времето на Исмаил Саманид, който царува от 892 до 907 г. Копие от 16 в. на акт за вакъф разказва, че Исмаил дарил земя в гробището за гробница на баща си Ахмад. По-късно и самият Исмаил е погребан тук.

Сградата става семейна гробница на династията. При реставрацията през 1930-те години е намерена дървена греда с издълбан куфически надпис с името на Наср, внук на Исмаил, който управлява до 943 г. Затова ще видите две серии дати на табелите и в книгите: епохата на Исмаил и последният владетел, положен тук.

Мавзолеят е малък: около десет метра от страна, със стени дебели 1,8 метра. В средата има широк купол, а по ъглите четири малки купола. И четирите страни са еднакви, всяка с арковиден вход, така че няма главна фасада; можете да го обиколите и да видите същата сграда от всяка страна.

Всичко е от печена тухла. Големите тухли носят тежестта, а малките, наредени на групи от две до пет, образуват орнамента: плетеница, шахматна дъска, розети и редици тухлени „перли“. Под купола минава галерия от малки арковидни отвори, която облекчава стените и пуска дневна светлина. Тъй като тухлите са на различна дълбочина, шарката се мени с движението на слънцето: плоска по обяд, дълбока и релефна в ниската светлина на сутринта и късния следобед.

Преди армията на Чингис хан да превземе Бухара през 1220 г., наводнения вече са покрили мавзолея с кал и пясък, а гробището около него продължава да расте на пластове, докато скрива почти една трета от височината му. Така тухлена сграда от 10 в. е стигнала през вековете в толкова добро състояние.

Археологът Василий Вяткин го разкопава през 1926–1928 г., а голямата реставрация е през 1937–1939 г. В същите години старото гробище е разчистено и земята става централен парк на града. Днес мавзолеят стои в края на алея от цветни лехи, с възстановено езерце на югоизток, където стените се оглеждат във водата в тиха сутрин. В парка има и атракциони и виенско колело, така че семействата с деца намират лесно място за почивка между музеите.

Легендата разказва, че Исмаил Саманид, помнен в Бухара като Хазрат Султан, продължил да управлява и след смъртта си. Хората пъхали писмени молби в един отвор от южната страна на гробницата и чакали отговорът да се появи от северната. Това е история, разбира се; вярно е, че хората са идвали при тази гробница векове наред и че тя е била живо място, а не руина.

Гидовете разказват още, че хората на Чингис хан я подминали, защото била загубена сред гробовете, и че строителите смесили камилско мляко и яйчен жълтък в хоросана, за да трае. Първото е легенда, която се основава на реален факт, наносите и гробището. Второто е чист фолклор. За четиридесетте тухлени мъниста и историята за четиридесетте духа вижте нашите легенди на Бухара.

На няколко минути пеша от мавзолея, в края на парка, стои дълга тухлена сграда със заострен купол. Според легендата пророк Йов, Аюб, ударил земята тук с жезъла си и бликнал извор; името означава „изворът на Йов“.

Най-старата зала е от 12 в. Надпис от 1379–1380 г. приписва на Тимур голямата куполна зала, а конусовидният купол, обичаен за Хорезъм и рядък за Бухара, се отдава на хорезмски майстори. Сградата е около 19 на 26 метра, с четири помещения в редица от запад на изток, всяко под собствен купол. Вътре има музей на водоснабдяването на Бухара: канали, езерца и как градът в пустинята се е осигурявал с вода.

Върнете се на изток към Арка и на края на площада Регистан стигате до Боло-Хауз. Джамията и осмоъгълното езерце пред нея са от 1712 г. Това е била петъчната джамия на емирите: на празници от портата на Арка до входа ѝ са постилани килими през площада. Езерцето е съдържало вода за ритуално измиване и за хората от квартала.

Боло-Хауз е все още действаща джамия и в петък по обяд е пълна с молещи се. В други дни и часове можете да застанете в айвана и да гледате през водата.

Айванът, който всички снимат, е с два века по-млад от джамията. През 1917 г. майстор Ширин Мурадов го добавя от три страни, заедно с малкия минарет. Покривът му се крепи на двадесет тънки дървени колони, високи 12 метра, с резбовани и изписани сталактитни капители, а верандата е 42 на 10 метра. Погледнете нагоре: таванът между гредите също е резбован и изписан.

В Бухара обичат да наричат Боло-Хауз джамията с четиридесет колони. Преброите ли ги, ще намерите двадесет; казват, че другите двадесет стоят наопаки в езерцето. Минарето край езерцето, също от 1917 г., е опасано с тухла и сини глазирани плочки.

Срещу Боло-Хауз се издигат наклонените стени на Арка, крепостта на владетелите на Бухара повече от хиляда години, с тронния двор, където са короновани емирите. Разказваме историята ѝ, заедно с легендите, в нашия наръчник за Арка на Бухара.

На площада между тях стои стоманена решетъчна водна кула, проектирана от инженер Владимир Шухов и построена през 1929 г. Тя вече не пази вода; реставрирана е, с кафенета на долните етажи и етаж за гледка най-горе. Оттам виждате Боло-Хауз и езерцето му отгоре, Арка до себе си и куполите на стария център отвъд.