Ляби-Хауз и Чор Минор: площадът с езерото в Бухара и портата с четирите кули

Хаузът е езеро с каменна облицовка и векове наред Бухара е живяла с тях. Десетки от тях били пръснати из старата част на града, пълнели се от канали, захранвани от река Зеравшан, и били основният източник на вода за града. През 1920-те и 1930-те години повечето били източени и засипани. Ляби-Хауз оцеляло заради сградите около него.

Изкопано е около 1620 г. за Надир Диван-беги, везир и чичо на Имамкули хан, който управлявал Бухара от 1611 до 1642 г. Езерото е приблизително 46 на 36 метра и дълбоко до 5 метра. Бреговете му са стъпала от жълтеникав варовик, които слизат към водата. Водата идвала от канала Шахруд, а отток нямало.

Дори това езеро е имало суха пауза. По съветско време то било източено и използвано като спортна площадка. После, през 1950-те години, в близкия хранителен магазин избухнал пожар и в канала нямало достатъчно вода, за да се потуши. Езерото било напълнено отново, а в края на десетилетието около него били положени тръба и прост фонтан.

Северната страна на площада е една дълга тухлена сграда, с половин век по-стара от езерото. Медресето Кукелдаш е построено през 1568–1569 г. при Абдулах хан II с парите на Кулбаба Кукелдаш, сановник от неговия двор. Това е най-старата сграда на площада и най-голямото медресе в Бухара: приблизително 80 на 60 метра, със 160 килии за студенти на два етажа около двора.

Минете покрай него отвън и погледнете приземния етаж. Външните килии се давали под наем на градските търговци, така че медресето се издържало само, докато студентите му учели вътре. Днес част от сградата принадлежи на Бухарския държавен музей-резерват.

Двете сгради, които се гледат през водата, носят името на везира. На западната страна е неговият ханаках от 1619–1620 г., куполен дом за суфии. Главната му зала, приблизително 11 метра на 11, е построена за зикр, суфийското пеене, и акустиката ѝ е все още добра.

На източната страна е медресето от 1622 г., което е трябвало да бъде кервансарай. Разказват, че при откриването Имамкули хан го нарекъл хубаво медресе, а думата на хана не можела да се вземе назад. Надир добавил портал, ъглови кули и допълнителен етаж с килии и така то станало медресе.

Застанете пред този портал и погледнете нагоре. Два симурга, подобните на феникс птици от персийските легенди, летят към слънце с човешко лице и всеки носи бял елен в ноктите си. Живи същества рядко се срещат в керамичната украса на медресетата в Централна Азия. В Самарканд медресето Шер-Дор, започнато през 1619 г., показва тигри, които гонят елени под слънце с лице; вижте Регистан в Самарканд. Върнете се при залез, когато ниската светлина пада върху портала.

През деня Ляби-Хауз е кръстопът: търговските куполи започват на няколко крачки на запад, а разходката до Пой Калян е приблизително 500 метра. След мръкване той се превръща във всекидневната на града. Чайханите и ресторантите нареждат масите си край водата, семействата излизат на разходка, а светлините на медресетата се отразяват в езерото.

Всеки от четирите купола, с историята си и с това, което се продава под него днес, е описан в нашия наръчник за търговските куполи на Бухара.

Поръчайте зелен чай и плов, бухарската версия, по-сладка, със сушени плодове. Повече за това какво да опитате и къде да пазарувате е в нашия наръчник за базарите на Узбекистан; куполите на Бухара са в този списък. За вечер на домашна трапеза, а не в чайхана, организираме вечеря с местно семейство.

От Ляби-Хауз вървете приблизително десет минути на североизток през жилищни улички; самите улички са половината от причината да отидете. После една от тях се отваря към малък площад и ето го: компактна тухлена сграда с четири кули, всяка увенчана със син купол.

Чор Минор означава „четири минарета“, но кулите не са минарета: никой никога не е призовавал за молитва от тях. Сградата е завършена през 1807 г. от Халиф Ниязкул, богат бухарец от туркменски произход, като порта към неговото медресе. Медресето го няма; портата е останала. Долу е била входната зала, а горе библиотека под плосък купол. Едната кула съдържа стълбището, а останалите три са се използвали като складове.

Защо четири кули и защо всяка е украсена различно? Никой не знае със сигурност и всеки гид има любима версия. Според една четирите кули символизират четири световни религии и посетителите търсят в украсата кръст, риба и молитвено колело. Според друга символизират четири династии на Бухара. Според трета Ниязкул просто е искал да покаже, че всички хора живеят под едно небе. Мнозина виждат и отглас от Чарминар в Хайдерабад, Индия, с неговите четири кули. Всичко това са тълкувания, не история.

През 1995 г. югоизточната кула се срути, а през 1997 г. беше възстановена с подкрепата на ЮНЕСКО. Днес вътре работи магазин за занаяти и сувенири, а срещу малка такса обикновено можете да се качите на покрива и да застанете точно до куполите.