Аркът на Бухара: история, легенди и как да посетите крепостта

Повървете няколко минути от минарето Калян и улиците се разтварят към широк, гол площад. От другата му страна се издига стена от жълти тухли, висока от 16 до 20 метра, наклонена назад като склон на хълм, с върх, разчленен на зъбери. Това е почти истината: Аркът стои на хълм, който хората са надграждали повече от две хиляди години, с двореца на владетелите отгоре.

Аркът е бил седалище на владетелите на Бухара повече от хиляда години и именно оттук започваме почти всеки бухарски ден с нашите гости. Ето крепостта, както я разказват нашите гидове: историята, легендите (посочени като такива), тронната зала, площадът пред портата и как да планирате посещението си.

Съдържание

Две хиляди години на един хълм

Под Арка лежат повече от 20 метра по-ранни постройки, около една трета от тях под днешното ниво на земята. През 1979–1980 г. археолозите изкопават сондажна яма с размери шест на шест метра чак до девствената почва. На дъното откриват две стени от кирпич: по-старата от 4–3 в. пр. Хр., по-младата от 4–5 в. сл. Хр.

Днешните стени се простират на 789,6 метра и обграждат почти четири хектара, приблизително правоъгълник, удължен от запад на изток. През 713 г. арабите изграждат в тях първата джамия на Бухара. През 1220 г. крепостта пада пред армията на Чингис хан. Облика, който виждате, получава през 16 в. при Шейбанидите; сградите вътре са всички от последните три столетия.

През 1753 г. Мухаммад Рахим от племето Мангъти заема трона с титлата емир. Династията му дава на Бухара осем емири и управлява до 1920 г. През тази година в Арка избухва пожар и повечето сгради вътре са загубени. Първо е възстановена западната стена, през 1970–1974 г. археолозите проучват горните пластове, а мащабна реставрация следва през 1990-те години, в навечерието на 2 500-годишнината на Бухара. От 1993 г. Аркът е част от Историческия център на Бухара в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Легенди: волска кожа и седем звезди

Това са легенди, не история. Най-старата приписва основаването на Арка на Сиявуш, княз от персийския епос, който бяга от Иран в Туран, при двора на цар Афрасиаб. Разказват, че му предложили толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Той нарязал кожата на тънки ленти, вързал ги една за друга и очертал кръг, достатъчно голям за дворец. Читателите на Вергилий познават този трик: с него кралица Дидона основала Картаген.

Историята на княза свършва тъжно, а преданието поставя гроба му до източната порта на Арка.

Втората легенда идва от Наршахи, който през 10 в. написва история на града и твърди, че Бухара е на 3 000 години; археолозите смятат и тази цифра за легенда. Първата крепост, пише той, се срутила. Следващата била построена върху седем каменни стълба, подредени като седемте звезди на Голямата мечка, и след това никога повече не била разрушавана.

През портата и нагоре по рампата

Входът е в западната стена, срещу Регистана. Две кули от 18 в. обграждат портата и са свързани високо горе с галерия от решетъчни прозорци. Абдулазиз хан, който управлява от 1645 до 1681 г., построява тук тритажна портна сграда. Музиканти в музикалния павилион изпълнявали маком, класическите сюити на региона, в определени часове през деня, а градът следял времето по тях.

Зад портата една рампа се изкачва полегато през дълъг, мрачен коридор, наречен далон. По стените му има седемнайсет ниши; те водели към складове. Горе коридорът ви извежда до петъчната джамия на Арка.

Джамията на емира

Дворцовата джамия е построена при Субханкули хан, който управлява от 1681 до 1702 г. Тук емирът, семейството му и чиновниците му се събирали за петъчната молитва. Верандата ѝ обикаля три страни, а вътре дървените колони са резбовани от основата до капитела, а таванът е изрисуван с фини орнаменти.

Тронната зала, където са били коронясвани емирите

По-навътре е куринишханата, залата за приеми, добавена през 17 в. Не очаквайте стая. Това е павиран с тухли двор с веранди върху дървени колони от три страни. Владетелят седял в дълбока ниша в дъното, шахнишин; министри и придворни заставали отстрани.

Тронът още е там: мраморен такхт с дата 1669 г., изработен от майстори от Нурата, под изрисуван дървен балдахин върху мраморни стълбове. В този двор са коронясвани новите емири. Последен е Мухаммад Алим хан, който управлява от 1911 до 1920 г., последният емир на Бухара. Покривът на двора е загубен при пожара от 1920 г.

Музеите вътре

Реставрираните сгради днес принадлежат на Бухарския държавен музей-резерват. Около двора, където някога посетителите чакали да бъдат приети, стаите разказват древната история на Бухара; на горния етаж, до който се стига по дървени стълби, е историята на ханството и емирството. Колекциите на музея-резерват са големи: само историческият отдел има около 14 000 експоната, а отделът за монети и надписи почти 20 000.

Регистанът: площадът пред портата

Бухара има свой Регистан, „пясъчното място“. Той се простира покрай западната стена на Арка и се оформя при Саманидите. През 10 в. срещу Арка, от другата страна на площада, стоял дворец с внушителен портал, а географът ал-Истахри го нарекъл най-хубавия в земите на исляма. До Чингис хан това е било обществено сърце на града.

По-късно площадът е сцена на церемониите на емирите, наблюдавани от верандата над портата. В празнични дни върху него се постилали килими, от Арка до джамията на емира от другата страна. Днес е открита настилка и най-доброто място да усетите размера на стените: застанете на отсрещния край и хората в подножието на рампата изглеждат миниатюрни. В някои дни до портата чака камила за снимки.

Едноименният площад на Самарканд е друга история, с три медресета: вижте Регистан в Самарканд.

Боло-Хауз и Зинданът

От другата страна на Регистана, срещу портата, стои Боло-Хауз, главната петъчна джамия на емирите. Завършена е през 1712 г. заедно с осмоъгълния водоем пред нея, който събирал вода за ритуалното измиване и за хората от квартала.

Верандата, която всички снимат, е по-млада. През 1917 г. майсторът Ширин Мурадов добавя айвана и малкото минаре. Покривът му се опира на двайсет тънки дървени колони, високи 12 метра, с резбовани и изрисувани капители със сталактитна украса, а входът е с размери 42 на 10 метра. Застанете до водоема в късния следобед и погледнете обратно през площада към портата на Арка.

Зинданът

На кратка разходка зад Арка е Зинданът, сграда от 18 в. Днес това е малък музей на историята на правосъдието в Бухара през 19 и началото на 20 в., със собствен билет. Двайсет минути са достатъчни.

Посещение на Арка: билети, работно време и нашите съвети

• Билет: 60 000 сума за чуждестранен възрастен. Обиколка с гид на чужд език струва 120 000 сума, а снимането на експонатите 30 000 сума. Зинданът има собствен билет: 20 000 сума.
• Работно време: 9:00–18:00, а в сезона 8:00–21:00. В някои дни часовете може да са по-кратки, затова ги проверяваме за нашите гости в деня на посещението.
• Време: 1,5 часа за Арка, плюс по 20 минути за Боло-Хауз и Зиндана.
• Кога: при отварянето, преди жегата да се настани над откритите дворове. Портата гледа на запад и поема късното слънце, затова се върнете на площада по залез за най-хубавата гледка към стените.
• Облекло: рамене и колене покрити в джамиите, най-вече в Боло-Хауз. Повече в нашето ръководство какво да облечете в Узбекистан.
• Как се стига: Аркът е на няколко минути пеша от Пой Калян и на по-малко от километър от Ляби-Хауз.

За да вместите Арка в дните си, вижте Бухара за 1, 2 или 3 дни, нашата таблица Забележителности на Бухара и Хива, билети и работно време и градския пътеводител на Бухара. Следваща спирка пеша: Пой Калян и минарето Калян. С гид Аркът е част от екскурзията с акцентите на Бухара, Бухара за 2 дни и другите ни екскурзии в Бухара.