Сюзане: узбекската бродерия, къде да я видите и как да изберете

Вгледайте се в старо сюзане и често ще забележите, че шарката прескача при шева: стъблото спира, после продължава на няколко милиметра по-нагоре, а червеното от едната страна не е съвсем същото като от другата. Това не е грешка. Това е отпечатъкът на начина, по който са се правели сюзанетата: от няколко жени едновременно, всяка със своя ивица плат.

Сюзането е големият бродиран плат на Узбекистан и ще го видите навсякъде: по стените на музеите, във фоайетата на хотелите, на рула в базара. Ето нашето ръководство за узбекската бродерия: откъде идва, как се е правила, с какво се различават школите на Бухара, Нурата, Самарканд и Шахрисабз, къде да видите добра работа и как да познаете ръчната бродерия от машинната, преди да купите.

Съдържание

Какво е сюзане

Името идва от персийската дума за игла. Сюзането е голям бродиран текстил, често дълъг няколко метра, който момичето подготвяло за своята зестра и който се подарявал в деня на сватбата. Това бил най-важният текстил в зестрата, а в дома служел за покривало на леглото, за покривка на купчината юргани и дрехи или за стенна завеса.

Бродерията е древна в тази част на света. В началото на 15 в. Руй Гонсалес де Клавихо, кастилският пратеник при двора на Тимур в Самарканд, описва бродерии, които вероятно са предшественици на сюзането. Платът обаче е крехък и много малко сюзанета са оцелели от преди края на 18 и началото на 19 в.; повечето изделия в музеите са от 19 в.

Как се прави сюзане

Първо идва рисунката. Член на семейството или каламкаш, жена, която рисувала шарки за прехрана, скицирала мотива върху ивици памук, свободно съшити. След това ивиците се разделяли и се раздавали: различни жени от семейството или от махалата ги бродирали едновременно. Когато всяка ивица била готова, ги зашивали отново. Затова при шевовете на ръчно правено сюзане се виждат малки отмествания в шарката и в цвета на конеца.

Класическата основа била домашно тъкан памук; копринени основи се появяват в Бухара, Самарканд и Шахрисабз към края на 19 в. Конецът бил копринен, често от копринени буби, отглеждани у дома. Цветовете идвали от растения: корен от броеница за червено, кора от нар, люспи от лук, шафран. Фабричният конец и синтетичните бои дошли през 1890-те години.

Шевове: басма, юрма и ироки

Три шева си струва да знаете по име, защото продавачите ще ги употребяват.

• Басма е шев с прикрепване на конеца, който покрива плътно големи части от шарката. Повечето самаркандски сюзанета са изработени с него. Той изисква много конец и време, защото и опаката страна е гъсто избродирана.
• Юрма е верижен шев. В Гиждуван край Бухара се е работил с малка кука, а в самата Бухара с игла; отблизо прилича на фина верижка.
• Ироки е вариант на кръстатия шев, много дребен и равен, положен толкова гъсто, че покрива плата напълно: музейните изделия от Шахрисабз имат над десет шева на квадратен сантиметър.

Мотиви и какво означават

Големите кръгли розети, които изпълват толкова много сюзанета, са слънцето и луната. В Ташкент сюзане от този вид се нарича палак, „небето“, или ой-палак, „лунното небе“. Около тях расте градина: цветя, листа и лози, пожелание за щастие, изобилие и деца.

Някои мотиви по традиция носят определено значение. Нарът, пълен със семена, символизира плодовитостта. Лютата чушка пази от уроки. Бродерките казват още, че малка част от шарката винаги се оставя недовършена, за да продължава работата, както и животът. Същите знаци по плочките, икатa и резбованите врати са събрани в символите в узбекския орнамент.

Школите на сюзането: Бухара, Нурата, Самарканд, Шахрисабз

Всеки център на бродерията имал свой почерк и добрият продавач може да ви каже откъде е изделието.

• Бухара: гъсти композиции, пълни с дребни детайли, изработени с фин верижен шев; през 19 в. в някои изделия към коприната е добавян златен конец.
• Нурата: голям кръгъл център, обкръжен от цъфтящи клони, изработен с коприна върху светъл памук в меки цветове. Един традиционен мотив се нарича chor shohu, yak moh, „четири клона, една луна“. Повече в нашето ръководство за Нурата.
• Самарканд: по-едри и по-прости рисунки, с кръгли розети в малинови тонове, обрамчени с листа, предимно в басма.
• Шахрисабз: цветни основи и често голям централен медальон, близък до композицията на килима, и финият шев ироки. През август 2026 г., при закриването на международния фестивал на бродерията ироки, Световният съвет на занаятите определи Шахрисабз за Световен град на занаятите за бродерия.

Ургут, на около 40 км югоизточно от Самарканд, е друга история: той е известен не толкова като школа, колкото като пазар. Базарът му е най-големият пазар на занаяти в Самаркандска област, със стари и нови сюзанета, а текстилните редове са най-пълни в неделя и сряда.

Къде да видите сюзане

В Ташкент започнете от Музея на приложните изкуства, който съхранява над 7 000 експоната от народните занаяти, сред тях и бродерии. Един час там тренира окото ви преди базарите. Държавният музей на изкуствата на Узбекистан пази стари сюзанета от Бухара и Нурата, включително изделие от Нурата, датирано 1827–1832 г.

В Бухара лятният дворец Ситорай Мохи-Хоса е музей от 1927 г., със сюзанета и халати, бродирани със злато. В старата част има работилници за бродерия, където можете да наблюдавате работата. Нашите екскурзии за един ден от Бухара обясняват как се стига до двореца.

Шахрисабз, родината на ироки, е екскурзия за един ден от Самарканд през планинския проход, с Ак-Сарай и паметниците на семейството на Тимур. Нашата екскурзия до Шахрисабз включва гид, трансфер и входни билети; самият град е описан в ръководството ни за еднодневната екскурзия до Шахрисабз.

За да видите работата отвътре, нашата индивидуална екскурзия „Занаятите на Бухара и Самарканд“ отделя пет дни на майсторите от двата града, от хартията в Конигил до златната бродерия и сюзането в Бухара. Нашата по-стара статия за керамиката, килимите и сюзането обхваща останалите занаяти.

Как да разпознаете ръчната бродерия от машинната

Машинно изработени и щампирани сюзанета се продават до ръчно правените, често на един и същи сергия. Няма нищо лошо в това да купите което и да е от двете, стига да знаете за кое плащате. Нашите гидове учат гостите на пет проверки:

1. Обърнете го. На опаката страна на ръчната бродерия шевовете са с различна дължина и опъване, виждат се възли и нишки, прекарани от едно цвете към следващото. Машинната работа отзад изглежда равномерна, ред след ред.
2. Потърсете рисунката. При ръчно правените изделия нарисуваният контур на шарката понякога се вижда по краищата на мотива.
3. Сравнете два еднакви мотива. При ръчната работа няма две съвсем еднакви розети. Ако съвпадат шев по шев, това е машина.
4. Проверете шевовете. Голямо сюзане, направено по традиционния начин, е сглобено от ивици, а шарката леко се измества там, където те се срещат.
5. Бродирано ли е изобщо? Щампираният плат няма изпъкнали шевове и отзад е блед.

Ръчната бродерия иска време и цената го отразява. По-малките ръчно бродирани изделия, като калъфки за възглавници или ним-сюзане, плат с половин размер, са най-лесният начин да притежавате истинска бродерия. Повече за пазаруването по базарите има в нашите ръководства какво да купите в Узбекистан и базарите на Узбекистан.

Как да вземете старо сюзане у дома

Границата е петдесет години. Изделия на 50 или повече години остават в Узбекистан. За по-нови изделия с художествена стойност може да е нужно удостоверение за износ от Министерството на културата, докато машинно изработените сюзанета, сюзанетата, направени през последните 50 години, и съвременните ръчно изработени народни занаяти не изискват такова. Вземете касова бележка за всяко сюзане, което купувате, и ако продавач нарече изделие антично, поискайте удостоверението, преди да платите. Пълните правила са в нашата статия за регистрацията и митницата в Узбекистан.