Символи в узбекския орнамент: как да четем плочки, сюзани, икат и резбовани врати

Почти всяка узбекска шарка принадлежи към едно от две семейства. Гирих, на персийски „възел“, е геометрията: прави преплитащи се ленти, които образуват звезди и многоъгълници и могат да се повтарят във всички посоки без начало и край. Един от най-ранните примери в страната е на портала на кервансарая Рабати Малик от 1078 г., по пътя от Навоий към Бухара. Още по-рано, през 10 в., строителите на Мавзолея на Саманидите в Бухара са полагали самите тухли на шарки, така че целият куб е орнамент.

Ислими е градината: стъбла, които се извиват, разклоняват и цъфтят, с листа и розети. При Тимуридите растителните извивки заемат голяма част от повърхността на сградите, а същите спирали се вият по резбованите врати в Хива, където майсторите наричат стила айланма ислими, въртящото се ислими. Геометрията и градината често се съчетават: рамка от гирих, поле от цветя.

Големите кръгли розети, които изпълват много сюзани, са слънцето и луната. В Ташкент такъв сюзани се нарича палак, „небето“, или ой-палак, „лунното небе“. Около дисковете расте градина от цветя, листа и лози, а бродиращите казват, че малка част от шарката често се оставя незавършена, за да продължава работата, както животът. Как се правят сюзани и как да изберете такъв има в бродерията сюзани.

Живите създания са рядкост по ислямските сгради, затова два портала са прочути. На медресето Шер-Дор на Регистан, построено през 1619–1636 г., две ивичести едри котки гонят бели елени, а на гърба на всяка се издига слънце с човешко лице. Името означава „с лъвове“ или „с тигри“ и в Самарканд още спорят кое от двете; изображението е днес върху узбекските пари. В Бухара, върху медресето на Надир Диван-беги при Ляби Хауз, два симурга, птиците от персийските легенди, подобни на феникс, летят към слънце с човешко лице, всеки със бял елен в ноктите си.

Екскурзоводите ще ви разкажат повече от едно тълкуване, от царската власт до древната емблема със слънце и лъв; сигурно е, че майсторите са избрали тези образи нарочно, за главния вход на сградата. Повече в Регистан и Ляби Хауз.

По много сгради най-важният орнамент е писмеността. Куфи, най-старият стил на арабската калиграфия, е ъглест и изправен, а квадратната му форма пасва на тухлата: по пилоните на Ак-Сарай в Шахрисабз цели думи са изложени със сини и бели тухли, като пиксели. Повечето надписи по джамиите и медресетата са стихове от Корана, но сградите отбелязват и собствената си история. Куфическа лента на минарето Калян в Бухара назовава Арслан хан, владетеля, който го е построил, а върху мавзолея Шади Мулк Ака от 1371–1372 г. в Шах-и-Зинда майсторите на плочки са оставили имената си: Шамсидин, Бадридин и Зайнидин.

Не е нужно да четете арабски, за да се насладите на това. Търсете лентите, които минават по горния край на портала или около купола: там, където шарката се превръща в редове от букви, сградата говори. Увеличаването на телефона помага при надписи високо по стената.