Конигил е на около 13 км от Самарканд, на потока Сиаб. В мелницата Meros, основана през 1996 г. от братята Зариф и Ислам Мухтаров, самаркандската хартия се прави така, както преди занаятът да замре през 19 в. Младата черничева кора се накисва, остъргва и вари, после се разбива на каша от дървени пръти, които воденично колело вдига и пуска. Следвате целия цикъл и сами вдигате лист от коритото. Изсъхналите листове се лъскат с камък, докато заблестят; мелницата прави по 100–120 на ден.

Обяд в чайхана край потока със самаркандски плов и време в магазина на мелницата за тетрадки, пощенски картички и миниатюри, рисувани върху хартията. Историята на хартията е в нашата статия за самаркандската хартия в Конигил.

Следобед, обратно в града, посещавате работилница, където копринени килими се връзват на ръка. Коприната се боядисва с растения като кората на нар, черупки от орех и люспи от лук, а един голям килим може да държи тъкачката заета година или повече.

Добре е да знаете: Meros е действаща мелница, затова времето на посещението и урока по правене на хартия уговаряме с майсторите предварително. Попитайте, преди да ги снимате.

Нощувка в Самарканд

Свободна сутрин: базарът Сиаб е мястото за самарканд нан и халва, които да вземете със себе си. После към гарата за Afrosiyob до Бухара, за по-малко от два часа. Гарата на Бухара е в Каган, на около 12 км от стария град, и шофьорът ни ви посреща там.

Следобед обикаляте търговските куполи с водача. Четири покрити базара от 16 в. все още стоят над древното търговско кръстовище: Токи Сарафон на меняджиите, Токи Заргарон на бижутерите, Токи Телпак Фурушон, където са продавали шапки, и Тим Абдуллахан, залата на коприната и килимите. Днес в тях се продават шапки, ножове, бижута, килими и сувенири, а до Телпак Фурушон ковач кове ножове пред очите ви. Как работят куполите е описано в нашето ръководство за базарите на Узбекистан.

Вечерта — Ляби Хауз, на няколко крачки от куполите, където Бухара прекарва вечерите си край езерцето: вижте Ляби Хауз и Чор Минор.

Нощувка в Бухара

Сутринта музеят на ковачите на семейство Камалови, ковачи в Бухара от шест поколения. Тук бухарските ножици се коват във формата на щъркел: отворете ги и клюнът става двете остриета. Дългият извит клюн е създаден за подрязване на релефна златна бродерия, което обикновените ножици не могат.

Златната бродерия е следващата нишка. При емирите тя е била придворно изкуство: роби от копринено кадифе са се бродирали със златен конец в дворцовите работилници и почти всичко е отивало в двореца. В Ситораи Мохи-Хоса, лятната резиденция на 4 км северно от стария град и музей от 1927 г., виждате роби със златна бродерия до бухарски сюзани. Сюзани е голям избродиран плат, който невестата е приготвяла за зестра, а водачът ви показва как да четете обратната му страна, преди да купите.

Следобедът е ваш за работилниците на стария град. При запитване уреждаме урок при бухарски миниатюрист или посещение в работилница за златна бродерия, а за вечерта — вечеря в местно семейство.

Нощувка в Бухара

Гиждуван е на около 45 км североизточно от Бухара, действащ град със собствена керамична школа: цветен орнамент в комбинация с геометрични шарки, с преобладаващо зелено и синьо. В най-известната семейна работилница на града работи шестото поколение грънчари, а техният музей пази керамика от много центрове на Централна Азия. Виждате целия процес, от глината до пещта, а след това сядате на колелото или рисувате чиния с майстор, според графика на майстора.

В Гиждуван стои и малкото медресе, което Улугбек построява през 1433 г., третото и последно от неговите медресета след Самарканд и Бухара. Обядът е в града, известен в целия регион с пържената си риба и шашлика. Повече за града има в нашата статия за еднодневните екскурзии около Бухара.

Следобед връщане в Бухара и трансфер до гарата или летището, или до хотела ви, ако останете.

Добре е да знаете: Помолете работилницата да опакова чиниите добре и ги носете в ръчния багаж.