Самаркандската хартия: фабриката Мерос в Конигил, от черничева кора до излъскан лист

Хартията стига до Согдиана по Пътя на коприната много преди градът да започне да прави своя. Согдийски писма върху хартия за самаркандски търговци са датирани от 313 г. До 8 в. Самарканд вече има собствена хартиена индустрия, приблизително по същото време като Багдад.

Скоро хартията става онова, с което градът е известен. Худуд ал-Алам, персийска география от 10 в., описва Самарканд като прочут с нея. През следващите векове тя измества папируса и пергамента за ръкописи и миниатюри: била е по-лека, по-лесна за съхранение, а излъскан лист пази линията на калиграфа ясна. През 15 в. Сими Нишапури, пишейки за калиграфи, нарежда Самарканд до Дамаск и Багдад сред големите хартиени центрове, а Зайн ал-Абидин, султан на Кашмир, дава земя на хартиени майстори от Самарканд, с което поставя началото на собствената хартиена индустрия на Кашмир.

Правели са се два вида: хартия от парцали за религиозни текстове и хартия от черница за ежедневна употреба. Още я наричат „копринена хартия“. Едно обяснение е черницата, дървото, чиито листа хранят копринените буби; другото е блясъкът на добре излъскания лист, гладък като коприна.

Самарканд прави хартия до 19 в. Тогава идва фабричната хартия, работилниците не могат да се конкурират и занаятът залинява, докато методът с черничева кора е забравен.

Връщането му започва с една конференция. През 1994 г. международна среща в Бухара, проведена по инициатива на ЮНЕСКО, обсъжда самаркандската хартия, която по това време не се е правила в града почти два века. Зариф Мухтаров, майстор от Конигил, прочита стари книги и енциклопедии и около пет години експериментира у дома, преди листовете да излязат както трябва. През 1996 г. той и брат му Ислам основават работилницата Мерос и строят воденица, за да повторят целия цикъл на ръка.

По-късно чуждестранни специалисти разглеждат хартията под микроскоп и заключават, че старата самаркандска хартия е напълно възстановена. Днес в Мерос работят около двайсет души. Хартията им се използва за реставрация на стари ръкописи и се поръчва от цял Узбекистан и от чужбина.

Всичко започва с млади черничеви клони, на една година. Работилницата следва този ред:

1. Киснене. Нарязаните клони лежат във вода четири дни.
2. Беловане. Кората се обелва от дървото.
3. Остъргване. С нож се сваля тъмната външна кожица и остава бледата вътрешна кора, влакното, от което е направена хартията.
4. Варене. Вътрешната кора се вари около четири часа, докато омекне и се разпадне на нишки.

Нищо не отива на вятъра. Отрязъците от клоните стават рамки за миниатюри и решетъчна работа, а твърдият външен слой се превръща в картон.

Обиколете до потока, преди да влезете вътре. Чархпалак, дървен воден чарк, върти дебела греда, която лежи покрай канала. Зъбци на гредата захващат дълги дървени лостове, които се въртят през отвори в стената на работилницата. Вътре дървени колове в далечните краища на лостовете се вдигат и падат в малки дървени корита, където сварената кора се бие на каша.

Биенето трае осем до десет часа, докато работник разбърква масата с дървена пръчка. Не се слагат нито химикали, нито свързващи вещества: само влакно и вода. Водната сила може да е била използвана за биене на хартиена каша в Самарканд още през 8 в., така че това е една от най-старите машини на занаята.

Кашата отива в корито с вода и се разбърква. Майсторът потапя рамка с фина мрежа, вдига я хоризонтално и оставя водата да се оттече: влакната се уталожват и се преплитат в лист. Това е моментът, който посетителите следят най-внимателно, и стъпката, която можете да опитате сами.

Мократа хартия се реди на купчина под дървена дъска, натоварена с камъни, за да изцеди последната вода, после се залепя на дъска или на стъкло да изсъхне: няколко часа през лятото, почти цял ден през зимата.

След това идва довършването, което прави самаркандската хартия известна. Всеки лист се лъска от двете страни два до три часа с гладък камък като ахат, морска мида или парче рог. Лъскането затваря повърхността, така че мастилото стои върху нея, вместо да се разлива, и дава на хартията мекия ѝ блясък. Мерос прави 100–120 листа на ден, в различни размери, дебелини и цветове.

Готовата хартия е топла слонова кост, защото никога не се избелва. Здрава е, поема писане от двете страни и пука, когато я разклатите. Обикновен лист издържа около четирийсет години при съхранение; самаркандската хартия е направена да трае някъде около четиристотин.

Мерос е повече от работилница. Дворът му е малък парк от дървета и течаща вода на река Сиаб, а след обиколката можете да седнете в чайханата край реката, където гостите получават самаркандски плов и местни плодове.

Конигил отдавна е село на занаяти; името му обикновено се обяснява като „глинена мина“. До хартиената работилница има грънчарско ателие, където можете да опитате колелото, а селото прави ленено масло, затова попитайте за готвене на плов с него. Подходящо е за деца: те следят всеки етап и могат да отнесат у дома лист, направен от самите тях.

Магазинът продава това, което прави воденицата: тетрадки, подвързани в националния стил, картички, миниатюри, рисувани върху самаркандска хартия, чанти, кукли и дори рокли от хартия. Хартията тежи почти нищо и не се чупи, което я прави най-лекия занаят за носене у дома заедно с купа от Риштан. Още идеи и къде да ги намерите има в какво да купите в Узбекистан.

Черницата свързва Конигил с друг занаят. Листата ѝ хранят копринените буби, чиито пашкули стават икат във Ферганската долина, историята, която разказваме в коприната на Маргилан. В самия Самарканд можете да наблюдавате как се правят копринени изделия в копринена работилница.

Конигил се вмества най-добре в трети ден в Самарканд, след като сте видели Регистан и мавзолеите с плочки и искате по-бавна сутрин. Съчетайте го с обсерваторията на Улугбек, както в нашия план за Самарканд за 1, 2 или 3 дни.

Нашата частна екскурзия Самарканд Дискавъри включва обсерваторията, хартиената фабрика в Конигил, мавзолея на свети Даниил и музея на Афрасиаб за един ден с гид и кола. Майсторски клас по правене на хартия в Мерос се организира при запитване: кажете ни при резервацията.

За да прекарате цялото пътуване със занаятчиите, вижте нашата петдневна екскурзия Занаятите на Бухара и Самарканд: сесия по правене на хартия в Мерос е част от програмата.

• Къде: селото Конигил, на около 13 км от Самарканд, на река Сиаб. Нужни са кола или такси.
• Колко време: около час и половина на място, половин ден с пътуването; повече с майсторски клас или обяд в чайханата.
• Кога: пролетта и есента са най-приятни; през лятото елате сутринта, преди жегата.
• Посещение: Мерос е действаща воденица, затова уговаряме часа предварително. Попитайте, преди да снимате майсторите, и носете малко пари в брой в сума за дребни покупки; вижте картите, парите в брой и бакшишите.