Кратка история на Узбекистан в шест неща, които още можете да видите

Картината от Афрасиаб е основният документ за предислямския Самарканд. Градът тогава е столица на Согд, а согдийските търговци търгуват от Китай до Византия. Стенописите показват пратеници, приемани от владетеля на Самарканд. Кой точно е изобразен и как да се чете сцената, още е спорно. Но списъкът на гостите казва повече от всеки учебник: хората са идвали тук от всички посоки.

Нещо от този свят оцелява и извън музея. Навруз, пролетният празник, който Узбекистан отбелязва всеки март, е по-стар от исляма; корените му са в предислямските, включително зороастрийски, традиции на региона. А Александър Велики е минал оттук: през 329 г. пр. Хр. армията му стига до Мараканда, както гърците наричат Самарканд, град, който вече е бил стар.

Картината има далеч повече смисъл, когато някой я обясни. Разказваме нейната история и тази на хълма около нея в музеите на Самарканд и Бухара и изграждаме цяло пътуване около нея в екскурзията Ambassadors of Afrasiyab.

На далечния юг, край Термез и на няколко километра от Амударя, под защитен купол стои глинена ступа. Тя е принадлежала на будисткия манастир Файаз Тепе, който е на около две хиляди години. Будизмът идва тук по търговските пътища и векове наред Термез е един от неговите центрове в Централна Азия.

Изненадващото е посоката на движение. От тези земи будизмът тръгва по-нататък на изток, към Китай. Узбекистан обикновено се представя като страна на минарета, а на юг можете да видите как е изглеждал религиозният му живот преди исляма: монашески килии, останки от двор, самата ступа. Нашето ръководство за Термез описва обектите и как да стигнете до тях.

Арабските армии стигат до региона в началото на 8 в. Последвалото вероятно не е било в плановете на завоевателите: учени оттук стават звезди на целия ислямски свят. Имам ал-Бухари, роден в Бухара, съставя сборника с хадиси, който сунитските мюсюлмани смятат за най-авторитетен. Ал-Хорезми от Хорезъм работи в Багдад; името му ни дава думата „алгоритъм“, а заглавието на неговия трактат — думата „алгебра“.

От тази епоха Бухара пази мавзолея на Саманидите, куб от печена тухла от началото на 10 в. Тухлите са наредени така, че стените изглеждат изплетени като кошница. По обяд виждате един мотив; към вечерта сенките чертаят друг.

През 1220 г. идват монголите. Бухара и Самарканд са разграбени; старият град на хълма Афрасиаб никога не е възстановен, а Самарканд израства отново до него. Мавзолеят на Саманидите оцелява. Местните казват, че тогава е бил затрупан в пръст и пясък и завоевателите просто не са го видели. Това е легенда, но хубава. Разгледайте го пеша с нашите бележки за мавзолея на Саманидите и Боло-Хауз.

Минарето Калян в Бухара е построено през 1127 г. Почти деветстотин години е най-високата постройка в стария град и носи още една монголска история. Чингис хан, разказва легендата, отметнал глава да види върха, шапката му паднала и той наредил кулата да бъде пощадена. Историците приемат приказката с предпазливост. Фактът остава: джамията до него е разрушена, а минарето още стои.

Това, което идва след нашествието, е също толкова интересно. След като завоеванието приключва, огромната монголска държава за известно време прави пътищата от Китай до Средиземно море по-безопасни от преди. Търговията не спира; с времето отново процъфтява. Повече за площада в подножието му има в нашата страница за Пой Калян.

Амир Тимур е роден през 1336 г. край Шахрисабз. Той гради огромна империя, прави Самарканд своя столица и го изпълва с куполи, които още определят силуета на града. И все пак най-интригуващият паметник на епохата е построен от неговия внук.

Улугбек е запомнен с астрономията, а не с битките. През 1420-те години той строи обсерватория на хълм извън Самарканд, а звездните му таблици са сред най-точните за времето си. След смъртта му обсерваторията се руши и мястото ѝ е забравено. През 1908 г. археологът Василий Вяткин я открива отново.

Днес слизате по стъпала в тесен подземен проход. Там е оцеляла част от гигантския инструмент: дъга с мраморна облицовка, спускаща се в скалата. Почти нищо друго не е останало, но по тази дъга лесно си представяте мащаба на останалото. Прочетете повече в нашата страница за обсерваторията на Улугбек.

В Хива, до западната порта на Ичан Кала, стои широкият тюркоазен минарет Калта-Минор. Той е нисък, защото никога не е бил довършен. Ханът Мухаммад Амин планирал много висока кула, но умрял през 1855 г. и работата била изоставена.

Кулата обобщава последните векове преди Русия. Тимуридската държава се разпада. През 16 в. се появяват Бухарското и Хивинското ханство, а през 18 в. към тях се присъединява Кокандското ханство. Те си съперничат, което е една от причините Хива да изглежда толкова различно от Самарканд или Бухара. През втората половина на 19 в. Кокандското ханство става част от Руската империя, а Бухара и Хива остават нейни протекторати до 1920 г. Узбекската съветска социалистическа република е образувана през 1924 г., а през 1991 г. Узбекистан става независим. Историята на кулата е в нашата страница за Калта-Минор и Ислам Ходжа.

Съветската глава се вижда най-лесно в Ташкент. На 26 април 1966 г. земетресение силно уврежда града и центърът му е изграден наново. През юли 2026 г. десет сгради от онази епоха, от базара Чорсу до метростанция Космонавтлар, са вписани в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Историята тук още се допълва. Преминете маршрута с нашето ръководство за ташкентския модернизъм.