Метрото на Ташкент: подземен музей, станция по станция

На 26 април 1966 г. земетресение разрушава голяма част от стария Ташкент. Възстановеният град получава нови булеварди, модернистичен център и метро. Указът за проектирането и строителството му е подписан на 26 септември 1967 г., когато населението на Ташкент току-що е надхвърлило един милион души.

Трябвала е упоритост. За одобрението на проекта са били нужни осемнадесет пътувания до Москва, а преди това са били проучени земетресенията в региона, подпочвените води и почвата. Строежът започва през 1972 г. в Чиланзар, най-гъсто населения район.

Земетресението е заложено в стените. Конструкциите са проектирани да издържат на трусове до 9 бала по скалата за интензитет MSK-64, от дебел стоманобетон. Повечето станции са само на около 8 метра дълбочина и са изкопани като открити изкопи заради подпочвените води. Почти всички материали идват от Узбекистан, от белия мрамор от Нурата на колоните до местния гранит под краката.

През ноември 1977 г. се открива първата линия с девет станции. Това е първото метро в Централна Азия и седмото в Съветския съюз, а всяка станция получава своя тема и свои художници.

Днес метрото има четири линии и 50 станции.

Трите по-стари линии минават под земята и в тях е изкуството. Кръговата линия минава над улиците по виадукт; открита е през 2020 г. и се разширява на етапи, последно през 2025 г. Станциите ѝ са светли и модерни; за полилеи останете под земята.

През 2025 г. метрото превозва 286,8 милиона пътници, около 785 000 на ден. На 16 декември 2024 г. за пръв път превозва един милион души за един ден.

Открита на 8 декември 1984 г., това е станцията, която мнозина смятат за най-красивата в града. Архитект е Серго Сутягин. Стените преминават от тюркоаз при пода към наситено синьо при тавана, като небето по пътя към орбитата, облицованите със стъкло колони са кръгли, а стъклени звезди се точат по тавана като Млечния път.

По стените висят керамични медальони: Улугбек, астрономът и владетел от 15-и век от Самарканд, Икар, Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, първата жена в космоса, и космонавтите Владислав Волков и Владимир Джанибеков. Стенописите са на монументалния художник Арнолд Ган.

Един от тези образи е на местен човек. Владимир Джанибеков е роден през 1942 г. в Искандар, в района Бостанлик, планинския район на Чимган и язовир Чарвак, а семейството му скоро се премества в Ташкент. Летял е в космоса пет пъти. През 1985 г. в орбита забелязва, че въртяща се гайка с Т-образна дръжка се преобръща отново и отново на равни интервали; физиците днес го наричат ефект на Джанибеков. Заема се и с рисуване, най-вече на космоса, а картините му са в музеи. Преминавате през родния му район на нашата екскурзия за един ден до Чимган и Чарвак.

През април 2024 г. Космонавтлар влиза в националния регистър на наследството на Узбекистан, а през юли 2026 г. става част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО „Tashkent Modernist Architecture“. Това е единствената станция на метро в списъка. Ако медальонът на Улугбек ви е събудил любопитство, неговото медресе е първата сграда в нашата екскурзия до Регистан.

Залата е редица от куполи върху стесняващи се колони и прилича повече на медресе, отколкото на станция. Наречена е на Алишер Навои, поета от 15-и век, който полага основите на литературата на узбекски език. Кой е бил той, прочетете в нашата статия за Алишер Навои.

Тюркоазените керамични релефи по стените илюстрират неговата „Хамсе“, пет дълги поеми: потърсете Фарход и Ширин, Лейли и Маджнун и Александър Велики, който строи своята стена. Скулпторът Ахмет Шаймурадов е работил върху тях четири години заедно с художника Чингиз Ахмаров. През август 2019 г. дванадесет млади музиканти от Ташкентската филхармония изсвирват Бах на този перон, първият концерт в историята на метрото.

Преди да потърсите Фарход, запознайте се с него така, както го е описал Навои. Навои завършва „Фарход и Ширин“ през 1484 г. В по-старите персийски предания Фарход е каменоделец; Навои го прави китайски принц, силен, умен и добър, който намира вълшебно огледало в съкровищницата на баща си и вижда в него една поляна, красивата Ширин и себе си като човек, който копае земята. После намерете панóто, на което той прави точно това. Театърът, който носи неговото име, с фоайета, резбовани в стиловете на шест области, е в Ташкент за 1 или 2 дни.

Близнакът на Алишер Навои през кратък проход, Пахтакор е открита с първата линия през 1977 г. Името ѝ означава „памукопроизводител“. Над входа медно релефно изображение показва памука, „бялото злато“ на републиката, дело на Владимир Бурмакин, който е направил и мозаечните пана на станцията. Колоните са от светъл мрамор от Газган, а алуминиевите им капители са осветени отвътре.

Памукът се връща по синята линия: на станция Узбекистан лампите от стъкло и метал имат формата на отворени памучни кутийки, под таван от резбована мазилка ганч. За да видите истинския памук на полето, прочетете нашето ръководство за сезона на памука.

Една спирка по-нататък, под площад „Независимост“, е зала, построена да впечатлява. Открита е през 1977 г. като площад „Ленин“ и получава сегашното си име през 1991 г. Кристални полилеи висят в купола по страните и по средата на залата, колоните са облицовани с бял мрамор от Нурата, стените с бледорозов мрамор от Газган, а гранитният под носи национален мотив.

Тошкент се намира под площада на главната гара. Керамиката ѝ е на Сапарнияз Султанмуратов, а стълбищата носят изображения, създадени за 2 200-годишнината на града.

Чорсу, открита през 1989 г., е изкопана като открит изкоп точно през площада на базара, докато самият базар се е възстановявал. Облицована е с бял мрамор от Газган, с релефи, наречени „Екология“ и „Връзка на времената“.

Горе е самият базар: нашето ръководство за базара Чорсу разказва какво се продава под купола и какво да опитате.

Зелената линия Юнусабад е открита през октомври 2001 г., след бавните години на 1990-те. Юнус Раджаби е най-дълбоката станция в системата, на 24 метра под земята, с тавани, по-високи от 7 метра; пробити са деветнадесет дренажни кладенеца, за да не влизат подпочвените води. Колоните ѝ са увенчани с капители, които служат и като лампи.

Бодомзор, „бадемова градина“, е на три спирки на север: бял свод, изпъстрен със сини звездни шарки и осеян с рисувани керамични цветя.

Купете една такса и не излизайте през бариерите: прехвърлянията между линиите са безплатни, така че целият маршрут струва едно пътуване. Планирайте около два часа със спирките.

Ако имате повече време, добавете Бодомзор, на три спирки на север от Юнус Раджаби.

• Такса: една такса покрива всяко разстояние. От 1 октомври 2026 г. пътуването струва 2 500 сума с транспортна карта ATTO или платежно приложение и 3 000 сума с единичен хартиен QR билет.
• Единични билети: купувайте ги на касата или, на все повече станции, от билетен автомат. QR кодът работи на хартия или на екрана на телефона ви. Автобусите приемат същите тарифи; повече в придвижването в градовете на Узбекистан.
• Карта ATTO: продава се на касите на метрото и в пощенските станции и се зарежда в приложението ATTO или на терминали. За картите и парите в брой като цяло вижте карти, пари в брой и бакшиши.
• Работно време: от 05:00 до полунощ по трите подземни линии; Кръговата линия затваря в 23:00.
• На входа: минавате през металдетектор, а персоналът може да погледне в чантата ви.
• Снимки: разрешени.
• Етикет: оставете пътниците да слязат, преди да се качите, и отстъпвайте мястото си на възрастни хора и на родители с малки деца.
• Чанти: пазете джобовете си в навалицата; останалото е в нашето ръководство за безопасност.
• Летище: метрото не стига дотам; вземете такси Yandex Go или трансфер.