Кои са били согдийците? Търговците на Пътя на коприната и къде да видите наследството им

Согдийците са иранскоговорящият народ на Самарканд, Бухара и долината на Зарафшан. От последните векове пр. Хр. до около 10 в. сл. Хр. те водят голяма част от кервановата търговия между Китай, Индия, Персия и Византия, със селища на търговски семейства чак до Китай. Техният език, записван с писмо, произлязло от арамейската азбука, става общият език на търговията по Пътя на коприната.

През 1907 г. археологът Аурел Стейн претърсва разрушена китайска наблюдателна кула на около 90 км западно от Дунхуан и открива изгубена пощенска чанта. В нея има писма, написани на согдийски, езика на Самарканд, около 313 г. Един търговец докладва на партньорите си у дома за мускус, лен и сребро; млада жена пише на майка си, че е заседнала в Дунхуан без пари. Пликът на едно от писмата още показва накъде е бил поет: Самарканд.

Согдийците са хората на този град и на неговите оазиси и векове наред са търговците на Пътя на коприната. Ето кои са били согдийците, как търговията им е стигнала до Китай и къде можете да видите наследството им днес в Самарканд, Бухара и отвъд границата в Пенджикент.

Съдържание

Кои са били согдийците

Согд, или Согдиана, е земята на долината на Зарафшан и съседните ѝ оазиси, между Амударя и Сърдаря. Градовете ѝ са Самарканд, Бухара, Пенджикент и Пайкенд, а по времето на персийските ахемениди Самарканд е столицата ѝ. Гърците я наричали Мараканда, когато Александър Велики я превзел през 329 г. пр. Хр.

Согдийците обработвали напояваната долина, но ги помним с нещо друго. От последните векове пр. Хр. до около 10 в. сл. Хр. те водят голяма част от кервановата търговия между Китай, Индия, Персия и Византия. През 568 г. един согдиец участва в мисия на тюркския каганат до Константинопол, изпратена да преговаря за търговията с коприна. Мястото на Согд в по-дългата история на страната е описано в историята на Узбекистан за 10 минути.

Език, писан от Самарканд до Китай

Согдийският е бил източноирански език и към 7 в. е общият език на търговията по Пътя на коприната. Имал е собствено писмо, произлязло от арамейската азбука. Писмото е стигнало по-далеч от езика: уйгурите го възприемат, староуйгурската азбука поражда монголското писмо, а манджурското на свой ред произлиза от тази линия.

По-голямата част от това, което знаем, идва от писма и документи. Древните писма, намерени от Стейн, са най-ранните значими текстове на согдийски и днес се пазят в Британската библиотека. Друг архив е открит в началото на 1930-те години на планината Муг, в планините на днешен Таджикистан: търговски и официални документи от около 700 г. от двора на Деваштич, владетеля на Пенджикент. Согдийски текстове от Дунхуан и Турфан добавят будистки, манихейски и християнски съчинения: согдийските търговци носели повече от стоки.

Търговци от Самарканд до Чанъан

Търговията се водела чрез общности. Согдийски семейства се заселвали в градовете по пътя към Китай, от Дунхуан до столиците, и поддържали връзка със Самарканд чрез писма, както показва пощенската чанта. В Китай водачът на такава общност носел титлата сабао, китайска форма на согдийската дума за водач на керван.

Един от тях, Wirkak, известен на китайски като Ши Цзюн, заемал този пост в Лянджоу и починал през 579 г. на 86 години. Гробницата му е открита през 2003 г. в Сиан. Надписът е на китайски и на согдийски, а каменният саркофаг показва пирове, лов, шествия и керваново пътуване. При династия Тан (618–907) согдийците били добре известни в Китай като търговци и чиновници.

За това, което е пътувало по пътя, и защо той е минавал през тези оазиси, прочетете какво е бил Пътят на коприната.

Афрасиаб и Посланическата картина

Согдийският Самарканд се издигал на хълма Афрасиаб, докато монголите не го превземат през 1220 г. През 1965 г., когато през хълма прокарват път, работниците откриват стените на зала, изрисувана между 648 и 651 г. за цар Вархуман. На западната стена пратеници от много земи се явяват пред него, а согдийски надпис върху една дреха назовава носителя ѝ: Pukarzate, канцлер на Чаганиан. Северната стена показва Китай, с император на лов и императрица в лодка. Двама мъже с пера на шапките обикновено се определят като пратеници от Когурьо, корейско кралство.

Музеят Афрасиаб, основан през 1970 г., стои на хълма и пази картината и над 20 000 находки. Отворен е от понеделник до събота, от 9:00 до 17:00; предвидете един час. Картината има нужда от разказ, за да оживее, затова я разглеждаме с гид, а нашата 7-дневна екскурзия Посланиците на Афрасиаб е изградена около нея. Другите музеи на града са в музеите на Самарканд и Бухара.

Прочит на картината стена по стена и другите забележителности на хълма са в нашия наръчник за музея Афрасиаб.

Пенджикент: согдийски град отвъд границата

Нагоре по Зарафшан, точно отвъд границата в Таджикистан, древният Пенджикент стои на тераса над съвременния град. Той расте от 5 в. сл. Хр., къщите му са украсявани със стенописи до 722 г., а към края на 8 в. градът по терасите е изоставен. Затова археолозите намират цели улици на согдийски град, а не пластове от по-късно строителство.

Най-хубавите стенописи отиват в музеи: някои са в Ермитажа в Санкт Петербург, други в Националния музей на древностите в Душанбе. На място се разхождате по улиците на руините, след което виждате находките в музея „Рудаки“ в града. Пенджикент е на един ден от Самарканд през прехода Jartepa; как работи границата е описано в нашия наръчник за пътуване до Таджикистан, а денят Пенджикент и Седемте езера добавя планинските езера над града.

Пайкенд и Варахша край Бухара

Пайкенд, на около 40 км югозападно от Бухара, е бил наричан градът на търговците: согдийски търговски град, израснал от селище от последните векове пр. Хр. Арабите го превземат през 706 г., той процъфтява отново при Саманидите и залязва през 11 в., когато водата вече не стига до него. Разкопките започват през 1981 г.; вървите между цитаделата, градските стени и основите на джамия, а музей на място показва находките. От 2023 г. Пайкенд е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Пътища на коприната: коридорът Зарафшан–Каракум.

Варахша, на около 39 км северозападно от Бухара, е била седалище на бухархудатите, предислямските владетели на Бухара. През 8 в. дворецът ѝ е изрисуван с цар на слон, който се бие с тигри и чудовищни зверове. Днес руините са пръстени могили, затова разказваме историята в града: музеят на Варахша и бухарската керамика е в ханаката Надир Диван-беги при Ляби Хауз. Как да съчетаете двете с други забележителности е описано в около Бухара.

Къде да видите согдийски находки в музеи

• Самарканд: музеят Афрасиаб, с Посланическата картина.
• Бухара: музеят в Арка, където залите показват археологията на древния Согд и Бухара; музеят на Варахша при Ляби Хауз; музеят в Пайкенд. Повече в Арка на Бухара.
• Ташкент: Държавният исторически музей на Узбекистан и Центърът за ислямска цивилизация, чиито зали вървят от Согдиана до Тимуридите. И двата са в музеите на Ташкент.
• Пенджикент: руините и музеят „Рудаки“, отвъд границата в Таджикистан.

Согдиана по време на пътуване

Согдийците се следват лесно по класическия маршрут, защото градовете им са тези, които така или иначе посещавате. Нашата 8-дневна екскурзия Разкритата Согдиана е археологическата версия: Историческият музей в Ташкент, Афрасиаб и неговата картина, Пайкенд, Арка и стенописите от Варахша в Бухара. 7-дневната екскурзия Посланиците на Афрасиаб поставя картината в центъра на първо пътуване до Ташкент, Самарканд и Бухара. И при двете англоговорящият гид е включен в цената.