Узбекска кухня: 10 ястия, които всеки пътешественик наистина трябва да опита

Ориз, месо, моркови и лук, приготвени в широк чугунен казан на открит огън. Редът никога не се променя: първо се пържат месото и лукът, после морковите, след това оризът се слага отгоре и се задушава, без да се разбърква. Готвачът, който се занимава с това, се нарича ошпаз. През 2016 г. ЮНЕСКО вписва културата и традицията на плова в списъка на нематериалното наследство на човечеството.

Пловът е обядно ястие, а не вечерно: големите центрове за плов готвят сутрин и често са разпродадени до средата на следобеда. На сватби се сервира още по-рано, като сутрешен плов, между около 6 и 9 ч. Всеки регион има свой стил; статията ни за плова в Узбекистан обяснява разликите и къде можете да се научите да го готвите.

Дебели ръчно точени фиде със сос от месо, чушки, домати и чесън, сервирани или като супа, или като по-сухо основно ястие. Фидето се разтяга на ръка, а не се реже, и в добра кухня можете да гледате как готвачът го точи. Ако менюто предлага и двата вида, опитайте супата в по-хладните месеци и пържената версия, без бульон, през лятото.

Месо, изпечено на дълги шишове над дървени въглища: агнешко, говеждо, пилешко или кайма от агнешко, оформена около шиша. Ще помиришете скарата за шашлик, преди да я видите. Сервира се със суров лук, понякога поръсен с оцет, и прясна питка. Градът Гиждуван близо до Бухара е толкова известен със своя шашлик, че от 2023 г. „Гиждуванският шашлик“ е регистрирано географско указание.

Тестено изделие, изпечено, а не пържено, на вътрешната стена на глинена пещ тандър. Класическата плънка е агнешко и лук; в сезона ще намерите тиква, картофи или пролетни зеленчуци. Добрата самса е хрускава отвън и сочна отвътре, без плънката да изтича, което е истинският изпит за майстора на тандъра. Всеки регион има своя форма, а самсата от Сукок, село в планината близо до Ташкент, стана географско указание през 2025 г.

Кръгла питка, изпечена в тандър, дебела по ръба и щампована в средата с шарка от чекич, инструмент с шипове, който държи средата плоска. Нанът се поднася с украсената страна нагоре и се чупи с ръце, вместо да се реже с нож, и към него се отнасят с истинско уважение на масата. Самаркандският нан е най-известният: от февруари 2025 г. той е географско указание. Как се пече хлябът и обичаите около него са описани в статията ни за узбекския хляб.

Супа от едри парчета месо, обикновено овнешко, с цели зеленчуци: картофи, моркови, лук, понякога нахут. Готви се бавно, така че бульонът остава бистър, а месото омеква. Това е ястието, с което най-често започва голямо хранене, и онова, което препоръчваме в студена вечер или след дълъг ден на пътя.

Пластове месо, картофи, зеле, моркови, чушки и домати, готвени бавно в затворен съд в собствен сок. Това е по-скоро домашно ястие, отколкото ресторантско, изградено около зеленчуците, които носи сезонът, което го прави едно от най-добрите неща за ядене, ако ви поканят в семейна кухня, например на вечеря с местно семейство в Бухара.

Малки кнедли от тънко тесто с кайма, много по-малки от мантите, варени и поднасяни в бульон или отцедени със заквасена сметана или кисело мляко. Сгъването им изисква търпение, затова чучварата са ястие на семейните кухни и чайханите, които ги правят на ръка. Напролет потърсете зелената версия с билки, едно от ястията на Навруз.

Празничното узбекско хранене завършва със зелен чай, ядки и халва. Има много видове, от сусамена и ядкова халва до прочутата халва от Коканд, чието име и традиционна рецепта са защитени като географско указание от 2026 г. Нишолдата е по-лека: бял разбит крем от белтъци и захар, овкусен с екстракт от корен, правен преди всичко през Рамадан и ядена с хляб и чай след края на поста.