Места на силата в Узбекистан: извори, светини и техните легенди

Чашма просто означава „извор“, а целият град Нурата е израснал около този. Водата му остава около 20 °C и през юли, и през януари, а в него гъмжи от маринка, риба от планинските реки на Централна Азия. Джамия под 16-метров купол стои точно над извора, а на хълма зад нея, според преданието, е била крепостта на Александър Велики.

Нурата е естествена спирка по пътя към юртените лагери в Айдаркул. Цялата история е в нашия наръчник за Нурата, а продължението в планините Нуратау добавя нощувка в семейство в селата на хребета.

Легендата разказва, че пророк Йов, на Изток Аюб, дошъл тук в година на суша, ударил земята с тоягата си и там, където тя се докоснала до нея, избликнала бистра вода. Хората и днес смятат водата за чиста и лековита.

Изненадата е вътре: в сградата сега се помещава музей на водоснабдяването с кожени мехове за вода, керамични тръби и медни съдове. За град, който векове е живял от канали, езера и кладенци, това е подходящ избор. Погледнете и купола. Той е конусовиден, необичаен за Бухара, и обикновено се свързва с майстори от Хорезъм.

На около 12 км от Бухара се намира мемориалният комплекс на Бахауддин Накшбанд (1318–1389), чието име носи суфийският орден накшбанди. Неговото учение се помни с четири думи, дил ба йор, даст ба кор: сърцето при Бога, ръцете в работа. Орденът не е искал от хората да напускат света; можело е да останете в магазина, в работилницата или на нивата си.

Името му сочи в същата посока. Баща му бил тъкач и майстор на релефна обработка на метал, а накшбанд означава майстор на шарки. Комплексът е и част от обекта на ЮНЕСКО „Пътищата на коприната: Зарафшан-Каракумски коридор“. С Бахауддин започва старият маршрут на седемте пира на Бухара, който нашата екскурзия „Седемте светци на Бухара“ следва за два дни.

Гиждуван, на около 40–45 км североизточно от Бухара, е градът на Абдулхалик Гиждувани, суфийски наставник от 12 в., считан за първия от седемте пира. Помни се с осем правила на пътя, сред които „самота сред тълпата“ и „внимавай къде стъпваш“. По-късно Бахауддин Накшбанд добавя още три. До гробницата му стои медресе, построено от Улугбек през 1433 г.

Гиждуван е и град на грънчари, известен с керамика в зелени, жълти и кафяви глазури. Нашата екскурзия Гиждуван: керамична работилница и обяд е с автомобил и екскурзовод.

Името означава „Живият цар“. Според преданието Кусам ибн Абас, братовчед на пророк Мухаммад, дошъл в Самарканд да проповядва и не умрял: влязъл в дълбок кладенец под хълма и живее там и досега. Около гроба, който се смята за негов, семейството на Тимур по-късно построило цяла улица от гробници с тюркоазени и сини плочки.

С входното стълбище е свързана една по-малка легенда: пребройте стъпалата нагоре и надолу и ако числата съвпаднат, греховете ви са простени. Шах-и-Зинда е място за молитва, не само паметник. Елате рано, преди групите, а подробностите прочетете на нашата страница за Шах-и-Зинда.

От източната страна на Афросиаб, над потока Сиаб, пет купола покриват гроб с дължина около 18 метра. Легендата обяснява дължината. Тимур чул, че земята, която пази останките на пророк Даниил, никога няма да остане без благословии, затова донесъл мощи на Даниил в Самарканд и след като те били погребани, гробът започнал сам да се удължава.

Към мястото принадлежат още два разказа. Говори се, че изворът под мавзолея е избликнал под копитото на кон, и хората пият от него за здраве. А засъхнало дърво шам фъстък до него, разказва градът, се съживило през 1997 г. Още легенди от този вид има в легендите на Самарканд.

В ислямското предание Хизр е вечният странник, който намерил водата на живота и се явява на пътниците в момент на истинска нужда. Затова джамията, наречена на него, на хълма до Афросиаб, отдавна е почитана от пътници, търговци и хора, започващи нещо ново.

Сегашната сграда е от 19 в., с резбована дървена веранда, но преданието причислява мястото към първите джамии на Самарканд. От терасата се виждат куполите на Биби Ханъм и базарът Сиаб долу. Това е добро място да започнете деня в Самарканд, а до Шах-и-Зинда има кратка разходка.

Старият Термез се намира на няколко километра западно от съвременния град, по Амударя. Тук е най-почитаната светиня на юга: гробницата на ал-Хаким ат-Термези, суфийски писател от 9 в., чиито трудове за природата на светостта се четат далеч извън Централна Азия. Местните го наричат Термиз-ота, „бащата на Термез“.

Много преди исляма Термез е бил и център на будизма, а руините на манастирите Файяз Тепе и Кара Тепе са част от същия свещен пейзаж. Нашият наръчник за Термез обяснява как да видите и двете за един или два дни.

На около 15 км от центъра на Ташкент се намира мавзолеят на Зангиата, суфийски шейх от 12–13 в. и последовател на школата на Ходжа Ахмед Ясави. Хората идват тук най-вече със семейни желания: за брак, за деца, за мир у дома. Преданието приписва на Тимур началото на комплекса.

Легендата разказва, че Тимур първо искал да построи гробница за Ясави в Туркестан, но стените ѝ все се срутвали, докато Ясави не му казал насън първо да почете Зангиата. На около 150 метра стои малката тухлена гробница на съпругата му Амбар-биби, смятана за покровителка на жените и майките. Зангиата се вписва лесно в свободен половин ден в Ташкент, а мавзолеят на самия Ясави е отделно пътуване: вижте Туркестан от Ташкент.