Легендите на Самарканд: 11 истории и къде да ги чуете

Легендата. Кусам ибн Абас дошъл в Самарканд да проповядва. Той не умрял: един петък, по време на молитва, влязъл в дълбок кладенец под хълма или бил отведен в проходите под него от Хызр, скитащия безсмъртен от ислямската традиция. Той е все още там, жив. Затова мястото се нарича Шахи-Зинда, „Живият цар“.

Какво се знае. Кусам е бил братовчед на пророка Мохамед. Той се присъединил към арабския поход отвъд Амударя през 676 г. и починал в Самарканд около 677 г. До 11 в. над гроба, смятан за негов, вече стоял мавзолей, а семейството на Тимур по-късно построило около него цяла улица от гробници. Преданието добавя една по-малка легенда: преброите ли стъпалата на стълбището нагоре и надолу и числата съвпаднат, греховете ви са простени.

Къде да я видите. Светилището на Кусам е в горния край на алеята, зад резбован дървен параван. Това е действащо място за молитва, затова вървете тихо. Повече в нашия пътеводител за Шахи-Зинда.

Легендата. Докато Тимур бил далеч на поход, съпругата му му построила джамия като изненада. Младият архитект се влюбил в нея и забавил работата, а после посочил цената си за навременното завършване: една целувка. Тя му изпратила боядисани яйца: различни на цвят, казала тя, но на вкус всички са еднакви, също както жените. Той отговорил с две чаши, едната с вода, другата с вино. Приличат си, казал той, но само от едната те обзема огън. Тя се съгласила на целувката и тя оставила следа на бузата ѝ, която Тимур забелязал в мига, в който се прибрал. Как свършва историята зависи от това кой я разказва.

Какво се знае. Джамията е била личен проект на Тимур, започнат през 1399 г. след похода му в Индия. Сарай Мулк Ханъм, съпругата, известна като Биби Ханъм, построила собствено медресе от другата страна на пътя.

Къде да я видите. Застанете под портала от 35 метра, после пресечете пътя до малкия мавзолей, оцелял от нейното медресе. Повече в нашия пътеводител за Биби Ханъм.

Вярването. В двора на същата джамия лежи гигантска поставка за Корана, изсечена от мрамор. В Самарканд казват, че жена, която пропълзи под нея, ще има много деца, и в продължение на поколения жените са го правили.

Какво се знае. Поставката е поръчана от Улугбек, внука на Тимур, и е дълга около 2,3 метра. Първоначално е стояла в главното светилище, под купола, а по-късно е преместена навън. Направена е за Коран с гигантски формат, със страници високи близо два метра.

Къде да я видите. В средата на двора. Тя е на почти шестстотин години и е крехка, затова днес обичаят е да се гледа и снима, а не да се катери.

Легендата. През 1740 г. персийският владетел Надир шах отнесъл тъмнозеления камък, лежал върху гроба на Тимур. По пътя той се счупил на две. Съветниците му видели лош знак и го подканили да го върне, и така камъкът се върнал в Самарканд.

Какво се знае. Камъкът е нефрит, вид жад, донесен в Самарканд от Улугбек през 1425 г. Той наистина е бил отнесен от Надир шах и наистина е на две парчета. Дългият му надпис проследява рода на Тимур много поколения назад.

Къде да я видите. Вътре в Гур-е-Амир, в центъра, зад мраморния параван: тъмният камък сред светлите. Потърсете пукнатината. Повече в нашия пътеводител за Гур-е-Амир.

Легендата. Когато Самарканд бил построен, един леопард слязъл от планините, обиколил новите стени, сякаш ги оглеждал, и се върнал в хълмовете. Хората го приели за благословия и поставили голямата котка на своите знамена.

Какво се знае. Най-известните котки в града са над арката на медресето Шер-Дор, завършено през 1636 г. Ивичести, но с лъвски гриви, те гонят бели елени, а от гърбовете им изгрява слънце с човешко лице. Името означава „който има лъвове“ или „който има тигри“, а Самарканд все още спори кое от двете. Мотивът е много по-стар от сградата, а лъвът със слънцето е бил на гърба на банкнотата от 200 сума от 1997 г.

Къде да я видите. На Регистан, медресето отдясно, когато сте с лице към площада. Повече в нашия пътеводител за Регистан.

Легендата. Когато медресето му било почти готово, попитали Улугбек кой ще бъде първият му учител. Този, който знае най-много във всяка наука, отвърнал той. Един мъж с неугледен вид излязъл от тълпата и предложил себе си. Деветдесет учени дошли на откриващата му лекция. До края само двама можели да го следват: астрономът Кази Зада и самият Улугбек.

Какво се знае. Медресето е открито през 1420-те години, а при Улугбек основният му предмет е била астрономията. Той лично е разпитвал учителите му, а Кази Зада е бил сред тях.

Къде да я видите. Най-старото от трите медресета на Регистан, отляво, когато сте с лице към площада.

Легендата. След смъртта на Улугбек библиотеката му, за която се казва, че съдържала 15 000 книги, имала нужда от безопасно място. Неговият ученик Али Кушчи изнесъл повечето книги извън града, в селото Хазрат Башир, и ги скрил. Хората все още се питат къде.

Какво се знае. Обсерваторията на Улугбек, построена през 1420-те години, създала каталог от 1 018 звезди и измерила дължината на годината с изключителна точност. По-късно Али Кушчи отнесъл тези знания на запад, в Истанбул.

Къде да я видите. В обсерваторията на хълма Кухак, където дъгата на гигантския секстант е издълбана в скалата. Повече в нашия пътеводител за обсерваторията на Улугбек.

Легендата. Тимур чул, че земята, която пази останките на пророк Даниил, никога няма да е лишена от благословии, затова на поход донесъл мощи на Даниил в Самарканд. След като ги погребали, гробът започнал сам да се удължава. Казват, че близкият извор се появил под копитото на кон, а поклонниците пият от него за здраве.

Какво се знае. Мавзолеят Ходжа Донийор стои на източната страна на Афрасиаб, хълма на древния Самарканд, над потока Сиаб. Петте му купола покриват гроб с дължина около 18 метра. Тук идват поклонници; някои учени смятат, че Ходжа Донийор е бил сподвижник на Кусам ибн Абас. Изсъхнало дърво шам фъстък до крипта, казват в града, се върнало към живот през 1997 г.

Къде да я видите. От другата страна на Афрасиаб, на кратко пътуване с такси от обсерваторията. Облечете се скромно и слезте пеша до извора.

Легендата. Китайски майстори на хартия, дошли в Самарканд след битката при Талас през 751 г., научили града на тайната на хартията. В рамките на едно поколение самаркандската хартия станала прочута из целия ислямски свят.

Какво се знае. Историята е записана през 11 в. Историците са по-предпазливи: хартията е била позната в Самарканд десетилетия преди 751 г., а занаятът най-вероятно е пристигнал постепенно по търговските пътища. Славата обаче е история.

Къде да я видите. В работилницата Мерос в Конигил, извън града, където хартията отново се прави на ръка от черничева кора. Повече в нашия пътеводител за самаркандската хартия.

Легендата. Един бухарски хан обичал самаркандския хляб толкова много, че довел най-добрия хлебар на града в двореца си, заедно с пещта, брашното и водата му. Хлябът пак излизал различен. Една съставка, обяснил хлебарят, не можела да бъде преместена: въздухът на Самарканд.

Какво се знае. Самаркандският нан се пече по стените на глинена пещ тандър и е по-тънък в средата, отколкото по ръба. Пази се дълго и лесно се съживява, затова пътешествениците го носят у дома.

Къде да я видите. На базар Сиаб, до Биби Ханъм, най-добре сутрин. Повече в нашия пътеводител за базарите на Узбекистан.