Водачът и шофьорът ви посрещат сутринта в хотела и пътуваме на североизток към Гиждуван, на около 45 км от Бухара. Обиколката традиционно започва тук, с Абдулхалик Гиждувани. Роден е в Гиждуван, учи при суфийския учител Юсуф Хамадани и умира през 1179 г.; с него започва линията на Ходжаган, „учителите“. Около гробницата му стоят джамия, възстановена през 2003 г., и басейн. Срещу светинята е медресето, построено от Улугбек през 1433 г., третото и последно от неговите медресета след Бухара и Самарканд, със синя и тюркоазена глазирана тухла на портала.

Гиждуван има собствена школа по керамика, позната с цветни орнаменти, вплетени в геометрични мотиви. В най-известната семейна работилница в града работи шестото поколение грънчари, а в техния музей има керамика от много центрове на Централна Азия. Виждате целия процес, от глината до пещта. Обядът е в Гиждуван, град, известен в целия регион с пържената си риба и шашлика.

Следобед пътуваме към Шофиркон, до Мухамад Ариф Ревгари. Роден е в село Ревгар през 12-и век, става ученик на Гиждувани и ръководи Ходжаган след смъртта на своя учител. Комплексът му включва мавзолей, джамия и стаи за посетители около градински двор.

На връщане спираме в Анжирбог, родното село на Махмуд Анжир Фагнави. Роден близо до Вобкент, той работи като дърводелец, преди да стане учител. Мавзолеят му стои с джамия, басейн и кладенец, чиято вода посетителите смятат за благословена, в градина със смокинови дървета: анжир означава „смокиня“. Вечерта ви откарваме обратно в хотела.

Добре е да знаете: Ако желаете, спираме при минарето във Вобкент, високо около 40 м и построено през 1196–1198 г., на пътя между Гиждуван и Бухара.

Нощувка в Бухара

Сутринта пътуваме към Ромитанския район, до мемориалния комплекс на Али Ромитани. Роден в края на 12-и век, той е тъкач, който работи на стана си цял живот, и е почитан с името Азизон, „уважаваният“. Учението му преминава към ученика му Мухамад Баба Самаси.

Баба Самаси почива наблизо, в село Симас. Умира през 1354 г. на 95-годишна възраст. Според преданието той предрича раждането на Бахауддин в село Касри Хиндувон. Комплексът му включва мавзолей, джамия, кладенец и градина.

След това идва Сухар, днес Янги Хаят в Каганския район, родното село на Сайид Амир Кулал. Кулол означава „грънчар“ и той е от семейство на грънчари. По нареждане на Баба Самаси взема младия Бахауддин за свой ученик и го учи на основите на суфийския път, на традициите на Ходжаган и на зикр. Умира през 1370 г. и е погребан тук. Грънчарите и днес идват на гроба му, а след работилницата в Гиждуван предния ден връзката се вижда лесно.

Следобед стигаме до последния от седемте: Бахауддин Накшбанд (1318–1389), в Касри Орифон, на около 10 км североизточно от Бухара. Комплексът расте около гроба му през вековете. Ханакята за суфийски събирания е построена при Абдулазиз хан през 1544–1545 г., малкото тухлено минаре – през 1885 г.; има две джамии, малко медресе и Дахмаи Шахон, гробището на бухарските владетели, а от 2004 г. музей разказва историята на ордена. От 2023 г. комплексът е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО „Пътища на коприната: коридор Зарафшан – Каракум“. Оттук е кратко пътуване обратно до хотела ви.

Добре е да знаете: В петък обедната молитва изпълва дворовете на Бахауддин Накшбанд. Ако вторият ви ден е петък, планираме реда на деня около нея.