Маргиланска коприна: фабриката Йодгорлик, от пашкула до икат

Коприната започва с копринената буба, която се увива в пашкул. Във Ферганската долина бубите се хранят с пролетни листа от черница и вият пашкулите си между средата на април и средата на май. Фабриката не отглежда буби сама: тя купува пашкули на тонове.

Нишката се държи от естествена смола, серицин, а горещата вода я размеква. В залата за размотаване пашкулите плуват в легени, докато работник намира свободните краища и ги навива на макара. Една нишка е твърде тънка, за да се тъче сама, затова няколко се усукват в една прежда.

Това е залата, в която си струва да се забавите. Всичко по-нататък, от цвета до шарката, зависи от преждата, която започва тук, пашкул по пашкул.

Размотаната коприна се навива на чилета и се окачва до машините. Преждата за основата, надлъжните нишки на бъдещия плат, после отива на голяма въртяща се рамка и оттам на два валяка, които подреждат нишките една до друга в точен ред.

Този ред има по-голямо значение тук, отколкото почти при всяко друго тъкане. В маргиланския икат шарката живее в основата. Всяка нишка ще носи своя последователност от цветове и ако една излезе от мястото си, шарката излиза с нея.

Голяма част от оборудването в тези зали е от съветско време. Фабриката е открита през 1972 г., работи като държавно предприятие от 1982 до 1993 г. и е приватизирана през 2000 г., когато получава името Йодгорлик.

Местната дума за икат е абр, на персийски „облак“, а занаятът за връзване на шарката се нарича абрбанди. След като основата е опъната, шарката се очертава върху снопчетата нишки: къде започва и къде свършва всеки цвят.

След това снопчетата се връзват. Нишка се навива плътно около всеки участък, който трябва да остане небоядисан, и основата отива в боядисващата вана. Овързаните участъци запазват цвета си. Връзките се срязват, връзват се други участъци и основата отива в следващия цвят. Всеки допълнителен цвят означава още един кръг връзване и боядисване; сложните шарки минавали през шест до осем.

Мотивите имат стари имена, за които си струва да попитате: анорча, малкото нарче; бодом, бадемът; кучкор шохи, рогата на овен; тарок, гребенът. Помолете водача да намери един от тях върху основата, преди да е боядисана. На готовия плат ще го познаете веднага. Какво означават тези и други мотиви и как се прави икат из цялата страна, четете в Узбекски икат: хан-атлас, адрас и кадифе.

Боядисващите казани се нагряват на печки на дърва. До 1880-те години боядисвачите в Централна Азия работели само с естествени цветове: индиго за синьо, корен от броила и кошенил за червено и розово, орех и дъбова кора за кафяво, шафран и резеда за жълто. После синтетичните бои заменили почти навсякъде другите.

Йодгорлик се върна към естествените бои през 1990-те години. През 1996 г. четирима от най-добрите му работници заминали за Индия да се обучават в естествено боядисване и днес фабриката използва метода широко; синтетичните бои се пазят главно за по-евтиния машинно тъкан плат. Когато купувате, попитайте с какви бои е направено изделието.

Същото възраждане върви в другия край на града, в Центъра за развитие на занаятите в Маргилан, открит от местната общност през 2007 г., където тъкането и естественото боядисване се учат от майстор на чирак. През 2017 г. ЮНЕСКО включи работата му по атлас и адрас в Регистъра на добрите практики за опазване.

Едва сега започва тъкането. Боядисаната основа се нагласява на ръчен стан и през нея се прекарва вътъкът. Нишките са боядисвани на снопчета и никога не се подреждат съвършено, затова краят на всеки мотив леко трепти. Тъкачите в Централна Азия запазват това размазване нарочно, докато други традиции на икат търсят ясни линии.

Две тъкани са най-важни. Хан-атласът е чиста коприна, плътна и лъскава, платът за празници. Адрасът има копринена основа и памучен вътък; по-дебелият памук му дава фино набраздена повърхност, а той е по-евтин и по-лесен за пране. Йодгорлик тъче и шойи, чиста коприна, полукопринените бекасам и джуюнча, и обикновен памучен плат, наричан боз.

Легендата. В Маргилан я разказват така. Един стар хан решил да вземе младата дъщеря на беден тъкач за пета жена. Бащата го молил да се откаже и ханът се съгласил при едно условие: до сутринта тъкачът трябвало да направи нещо толкова необикновено, че да го накара да забрави красотата на момичето. Тъкачът седнал на брега на канал, без да знае какво да прави, и видял облаци, отразени във водата, оцветени като дъга след дъжд. Втурнал се у дома и тъкал цяла нощ. Платът, който занесъл на хана, бил лек като облак и преливал като дъга. На въпроса как го е направил, той изброил зелени листа, измити от дъжда, венчелистчета на лале, руменината на зората, синьото нощно небе, слънцето върху водата и очите на дъщеря си. Ханът бил спечелен и оттогава платът се нарича хан-атлас, коприната на хана.

Какво е известно. Никой не може да датира историята, но тя описва плата точно: меките, подобни на облак краища на шарката идват от връзването и боядисването, което видяхте в залата за основата, а абр самото означава „облак“. Как Маргилан получил името си според друга легенда, е в нашия пътеводител за Ферганската долина; още истории, разказани там, където са се случили, има в легендите за Самарканд и легендите за Бухара.

Цехът за килими лесно се подминава и си струва да бъде намерен. Екип от 26 души тъче тук копринени килими по таблица с шарката, окачена над стана. Шарката на иката се боядисва в основата преди тъкането; шарката на килима се изгражда по време на тъкането, възел по възел. Да видите и двете в едно утро е най-бързият начин да разберете двете логики на узбекските текстилни изделия.

Ако мислите за килим, първо разгледайте работата тук. Нашето ръководство какво да купите в Узбекистан обяснява как да различите ръчно възлов килим от машинен и какво ще попита митницата, когато го пренасяте у дома.

Магазинът във фабриката продава хан-атлас и адрас на метър, заедно с шалове, готови халати и чапани и текстил за дома. Проверете две неща, преди да платите.

Първо, обърнете плата. При истинския икат шарката е боядисана в нишките, затова се вижда от двете страни; щампата отзад е бледа. Второ, попитайте как е направен. Йодгорлик има и механичен цех, а платът му струва около една трета по-малко от ръчно тъкания. И двата са честни продукти, но не са едно и също.

Адрасът е практичният избор за нещо, което ще носите и перете. Хан-атласът е за вещ, която ще пазите за специални дни. Всеки ръчно боядисан отрязък е малко по-различен, така че ако ви трябват няколко метра в една и съща шарка, купете ги от една и съща ролка.