Узбекски икат: хан-атлас, адрас и кадифе, какво означават шарките и как да купите

Постелете къс узбекска коприна на масата и вгледайте се в края на всеки мотив. Той не спира на една линия, а се разтваря като мастило във вода. Тъкачите тук наричат плата абр, „облак“, и размиването е нарочно: шарката е вързана и боядисана в нишките още преди да е вдигнат станът. Останалият свят я нарича икат.

Статията ни за маргиланската коприна и фабриката „Йодгорлик“ следва процеса стая по стая. Тази се отдръпва крачка назад: откъде идва узбекският икат, с какво се различават хан-атласът, адрасът и кадифеният икат, какво означават старите названия на мотивите, къде да видите фини образци и как да купите плат, който наистина е тъкан на ръка.

Съдържание

Абр: облак, вързан в нишката

В узбекския икат шарката живее в основата, дългите нишки на плата. Основата се опъва, рисунъкът се отбелязва върху снопове нишки и всяка част, която трябва да запази цвета си, се връзва плътно с нишка. След това основата отива в боята. За всеки нов цвят снопчетата се развързват, връзват се отново на нови места и се боядисват пак; сложните рисунки минавали през шест до осем кръга. Занаятът на връзването се нарича абрбанди.

Едва тогава основата се монтира на стана. Нишките, боядисани на снопове, никога не се подреждат съвършено, затова всеки мотив леко трепти по краищата си. Тъкачите на икат в Индонезия или Южна Америка търсят ясни контури; тъкачите от Централна Азия нарочно запазват размиването. Този мек край е първото, което да потърсите в магазина.

От согдийските находки до халатите на Бухара

Платовете от типа икат са древни в тази земя: находки от Самарканд и Пенджикент показват, че в Централна Азия са се правели още през 9 в. Разцветът им идва много по-късно, през 18 и 19 в., когато Бухара, Самарканд, Коканд и Маргилан са водещите градове на копринарството. В Бухарския емират иката е бил престижен плат и е бил изпращан като дипломатически дар в Русия и Персия. До края на 19 в. халати от икат носели хора от всички съсловия и среди.

Най-богат от всички бил кадифеният икат, багмал: самият мъх бил боядисван по метода на връзването, затова шарката сияе от мека, дълбока повърхност. Бухарските работилници правели от него дамски халати през третата четвърт на 19 в., а такива халати днес висят в музеи далеч от Узбекистан, сред които Художественият музей на окръг Лос Анджелис.

20 век донесъл фабриките. През 1934 г. ташкентската текстилна фабрика започнала да печата машинно шарки в стил икат и ръчното тъкане западнало. То се върнало през 1970-те и 1980-те години в работилниците в Маргилан, а след независимостта отново се разрасна.

Хан-атлас, адрас и техните роднини

Хан-атласът е чиста коприна, гъста и лъскава, платът за сватби и празници. Адрасът има копринена основа и по-дебел памучен вътък, който му дава фина набраздена повърхност; той е по-топъл, по-евтин и по-лесен за пране, а през 19 в. е бил всекидневният икат на централните райони, използван за мъжки и дамски халати, детски дрехи и вещи за дома.

Има и други названия, които си струва да знаете. Бекасабът е гъст раиран полукопринен плат за халати и чапани. Шойи е лека чиста коприна, специалитет на Маргилан. Парама, със смели геометрични мотиви, се тъчала за пердета и покривки за легло. Просто правило при покупка: адрас за нещо, което ще носите и переете, хан-атлас за вещ, която ще пазите за специални дни.

Естествени бои и цветовете на иката

До 1880-те години всеки цвят идвал от растения и насекоми: индиго за синьото, корен от броян и кохинил за червените и розовите тонове, орех и дъбова кора за кафявите, шафран и резеда за жълтите. После синтетичните бои завладели почти всичко и палитрата станала по-рязка.

Класическата палитра на иката съчетава червено, синьо, жълто и зелено, а традиционното тълкуване ги свързва с огъня, водата, земята и растенията. Естественото боядисване се е върнало в Маргилан, където се предава от майстор на ученик, а през 2017 г. ЮНЕСКО включи работата на Центъра за развитие на занаятите в Маргилан по атлас и адрас в Регистъра на добрите практики за опазване. Когато купувате, питайте с какви бои е направена вещта: естествените цветове са по-меки и се различават леко от един къс до друг.

Как се четат мотивите

Всеки мотив на иката има име и повечето имена идват от дома, градината и пътя. През 1962 г. изкуствоведката Сайера Махкамова записва названията, които използвали тъкачите. Някои от тях:

• Анорча, малкият нар, и бодом, бадемът. Нарът, пълен със семена, отдавна е символ на изобилие и деца.
• Кучкор шохи, овнешки рога: сила и закрила.
• Туморча, амулетът, и мотиви във формата на око: защита от уроки.
• Тарок, гребенът, илон изи, следата на змия, и туя тайпок, стъпката на камила.
• Ногора, барабанът, кумгон, кърпът, и шокила, висулките на огърлица.

Попитайте тъкач как се казва една шарка и отговорът обикновено е нещо от всекидневието. Същите нарове, рога и амулети се срещат върху сюзани, плочки и резбовани врати; събрали сме ги в статията символите в узбекския орнамент.

Къде да видите как се прави иката и къде да видите стари образци

• Маргилан, във Ферганската долина: целият процес във фабриката „Йодгорлик“, от пашкулите в горещата вода до стана, и Центърът за развитие на занаятите в Маргилан. Текстилният фестивал на града, Атлас байрами, проведе седмото си издание през септември 2026 г. Нашата 4-дневна екскурзия за занаятите на Ферганската долина отделя на „Йодгорлик“ цяла сутрин.
• Бухара: магазините и работилниците в стария град продават хан-атлас и адрас на метър, шалове и готови халати. Нашата 5-дневна екскурзия занаятите на Бухара и Самарканд добавя златобродерците и ковачите на Бухара.
• Самарканд: посещение в копринена работилница се вписва във всеки ден в града.
• Ташкент: Музеят на приложните изкуства показва текстил сред над 7 000 експоната на народните занаяти. Държавният музей на изкуствата, чиято колекция включва бухарски адрас и кадифе и маргиланска коприна, е затворен за реконструкция през октомври 2026 г. И двата са в музеите на Ташкент.

Ръчно тъкан, машинно тъкан или печатен: как да различите

Външният вид на иката се копира по два начина: отпечатва се върху обикновен плат или се тъче от боядисани основи на механични станове. И двата могат да са красиви; традиционен занаят са само ръчното връзване и ръчното тъкане. Пет проверки:

• Обърнете го. Когато е боядисана в нишките, шарката е също толкова наситена отзад, колкото и отпред. Принтът е бледен или празен отзад.
• Вгледайте се в краищата. При иката те се разпиват по дължината на плата, по посоката на основата. Принтът има остри краища или размиване, което е отпечатано.
• Сравнете повторенията. Ръчно вързаният мотив леко се отклонява от едно повторение към следващото; принтът се повтаря точно.
• Питайте за стана. В „Йодгорлик“ машинно тъканият плат струва около една трета по-малко от ръчно тъкания. И двата са честни продукти, но не са едно и също.
• Купувайте съвпадащи къси от една и съща ролка. Всяка ръчно боядисана партида е малко по-различна.

Новият икат се прибира в куфара ви без документи; вещи на 50 и повече години се считат за културна ценност, както е обяснено в регистрацията и митницата. За други подаръци вижте какво да купите в Узбекистан.