Бухара, градът музей под открито небе: девет века в една разходка

Бухара е на повече от две хиляди години, а историческият ѝ център, в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1993 г., съдържа около 140 защитени паметника от 9 до 19 в. Необичайна е плътността. Владетели идваха и си отиваха, но градът продължаваше да строи в същото тясно ядро, така че пластовете стоят един до друг, а не един върху друг.

Резултатът е център, който можете да прекосите пеша за половин час. Почти всичко лежи на кратка линия от Ляби Хауз на изток до парка на Саманидите на запад и само три обекта изискват кола. Нашият план за Бухара за 1, 2 или 3 дни ги подрежда.

Най-старата зала на музея е мавзолеят на Саманидите, семейната гробница на династията, управлявала от Бухара през 9 и 10 в. Това е куб от печена тухла, положена на шарки, така че стените изглеждат изплетени. Страничната утринна светлина откроява шарките най-добре.

Разказват, че гробницата оцеляла при монголите през 1220 г., защото наводнения вече я били затрупали. На няколко крачки стои Чашма-Аюб, построена над извор, който легендата свързва с пророк Йов; вътре има малък музей на водоснабдяването. И двата обекта са в страницата ни за мавзолея на Саманидите и Боло-Хауз.

Минарето Калян е построено през 1127 г. и се издига на около 46 метра. Археолози са копали на 13 метра в дълбочина, без да стигнат дъното на основите му. Легендата казва, че Чингис хан, превзел града през 1220 г., наредил да го пощадят; вярно или не, то е една от много малкото сгради в Бухара, по-стари от монголското нашествие.

Същият век дарява града с фасадата на джамията Магоки-Аттори, която днес лежи под равнището на сегашната улица между търговските куполи, знак колко се е вдигнала земята около нея. Вътре има музей на килимите. Площадът в подножието на минарето, Пой Калян, е в страницата ни за Пой Калян.

Медресето на Улугбек от 1417 г. е най-старото запазено медресе в Централна Азия; на резбованата му врата пише, че знанието е дълг на всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка. Вътре има музей на историята на калиграфията. Срещу минарето медресето Мир-и-Араб от 16 в. и днес обучава студенти: то е било едно от само три, които са продължили да преподават през съветско време.

Търговските куполи са от същия век. Всеки е имал своя занаят: Токи Саррафон за сарафите, Токи Заргарон за бижутерите, Токи Телпак Фурушон за продавачите на шапки. Построени са над стари кръстовища на улици, така че минавате под тях, просто като вървите из града, а в най-горещите часове сенките им са най-хубавото място.

Ляби Хауз, площадът около езерце от около 1620 г., е дневната на стария град: медресета от три страни, чайхани с широки дървени одъра край водата. Вдигнете поглед към портала на медресето Надир Диван-беги: две птици симург носят бели елени към слънце с човешко лице. Подобни изображения са рядкост по ислямските сгради и екскурзоводите винаги спират тук.

Медресето на Абдулазиз хан от 17 в., близо до това на Улугбек, сега е музей на дърворезбата. Площадът, езерцето му и историите около него са в Ляби Хауз и Чор Минор.

Срещу Арк стои джамията Боло-Хауз от 1712 г., чиито двайсет резбовани дървени колони се оглеждат в езерцето ѝ. На десет минути на изток от Ляби Хауз, през тихи жилищни улички, е Чор Минор, портална сграда от 1807 г. с четири кули с тюркоазени куполи. Уличките са половината причина да отидете.

Самият Арк, на хълма си със стени, високи от 16 до 20 метра, е бил седалище на владетелите на Бухара до 1920 г.; историята му е в страницата ни за Арк на Бухара. Последната зала на музея е извън стария град: Ситорай Мохи-Хоса, лятният дворец, построен през 1912–1918 г. за емир Алим хан, европейски отвън и бухарски отвътре.