Морето, което си отиде: пътеводител към Арал

Арал се е захранвал от две големи реки, Амударя и Сърдаря. От 1960-те години по-голямата част от водата им е отклонена към огромна напоителна мрежа за памучните полета на Централна Азия. Реките продължават да поят полетата, а морето започва да се смалява. През 1987 г. то се разделя на Северен и Южен Арал. През 2003 г. Южен Арал се разделя отново на западен и източен басейн, а през август 2014 г. сателитни снимки показват източния басейн напълно пресъхнал за първи път.

Оголеното морско дъно се превърна в нова пустиня, Аралкум. Тя е солена, а в ветровити дни прашни бури вдигат тази сол във въздуха. В най-силния си период аралският риболов е осигурявал работа на около 40 000 души; търговският риболов приключва до 1987 г.

Ръждясващите рибарски лодки по старата брегова линия са картината, която всички познават, и да стоите сред тях все още е силен момент. Но ключът към мястото е малкият музей в града. Черно-белите му снимки на работещото пристанище, рибарските му записи и картата на отдръпващата се бреговата линия, десетилетие след десетилетие, превръщат впечатляващата гледка в нещо, което разбирате. Винаги препоръчваме първо да се видят корабите, а после музеят.

Муйнак намери и нов вид живот: от 2018 г. в града се провежда Stihia, фестивал на електронната музика, организиран точно до гробището на корабите, за да привлече вниманието към Арал. Това е знак, че регионът не просто се е затворил и е зачакал.

След Муйнак пътят минава по бившето дъно на морето и оттук започва частта от историята, която рядко попада на снимките. По пресъхналото дъно хората засаждат саксаул, жилаво пустинно дърво, което държи пясъка с корените си и се нуждае от почти никаква вода, за да спре отвяването на солта и праха. През март 2025 г. проект с подкрепата на ПРООН засади 80 000 разсада саксаул на 80 хектара в район Муйнак, а в началото на 2026 г. започна нова кампания за засаждането на още 90 000 разсада.

Младата плантация изглежда скромно: ниски сиво-зелени храсти, далеч един от друг. Но расте върху това, което някога е било море, и всеки храст задържа пясък, който иначе би се вдигнал с вятъра.

По пътя към брега маршрутът се изкачва на Устюрт, варовиково плато, което се пречупва в стръмни скали там, където опира в старото морско дъно. Тук няма градове и зелени долини, само равна възвишеност, прорязана от каньони, които в ниската вечерна светлина изглеждат почти лунни. Това е едно от най-тихите места в Узбекистан: без шум от пътя, без тълпи, нищо построено на много километри.

Нощта се прекарва в лагер край водата. На сутринта слизането до брега отнема повече време, отколкото изглежда отгоре. Водата на Южен Арал е много солена, а брегът е сив и твърд, на места покрит с бяла солна кора. За повечето ни гости тази тиха сутрин е причината, поради която са дошли.

Южен Арал няма да се върне към предишното си състояние: Амударя рядко стига до него днес. На север историята е различна. През 2005 г. е завършена язовирната стена Кокарал, която отделя Северен Арал от южната част. За три години нивото на водата на север се покачва с около 12 метра, солеността пада от около 30 на 8 грама на литър и сладководната риба се връща. Северен Арал показва, че част от едно море може да бъде възстановена, когато водата се задържа.

Обратният маршрут пресича отново платото и спира при езерото Судочие, влажна зона, където гнездят около половината от приблизително 230-те вида птици в региона. Последната спирка преди Нукус е Миздахан, действащ исторически некропол върху ниски хълмове край Ходжейли, с руините на древния град Гяур-Кала и мавзолеи, строени през много векове. Както във всяко гробище, което се използва, посетителите вървят тихо и се обличат скромно.

Нукус, столицата на Каракалпакстан, е мястото, където пътуването започва и свършва, и крие една от големите изненади на Централна Азия. Държавният музей на изкуствата „Игор Савицки“ съхранява около 100 000 експоната, сред които една от най-големите колекции на съветски авангард в света, събрана от Савицки в продължение на десетилетия, наред с каракалпакски накити, носии и археология. Ако полетът ви позволява, отделете му няколко часа преди или след Арал. Статията ни за музея „Савицки“ обяснява какво да видите.