Музеят „Савицки“ в Нукус: авангардът в пустинята

Емблемата на художествения музей в Нукус е бик, нарисуван от Владимир Лисенко. Малцина са чували за него и причината е проста: единствените известни запазени творби на Лисенко се пазят тук, в столицата на Каракалпакстан. Голяма част от колекцията има подобна история: картини, намерили дом на ръба на пустинята, защото един човек е тръгнал да ги търси.

Пишем от Узбекистан и от всички места, които гостите ни виждат, музеят „Савицки“ е онова, за което говорят най-дълго след това. Ето какво съхранява и как да го вместите в пътуване до далечния запад на страната.

Съдържание

Кой е бил Игор Савицки

Игор Савицки е роден в Киев през 1915 г. и расте в Москва, където се учи за художник. За първи път вижда Централна Азия през 1942 г., когато институтът му по изкуствата е евакуиран в Самарканд.

През 1950 г. се присъединява като художник към Хорезмската археологическа и етнографска експедиция на професор Сергей Толстов и през следващите шест години работи на разкопките ѝ. През 1956 г. се установява в Нукус завинаги. Работейки в лабораторията по приложно изкуство към местната Академия на науките, започва да събира онова, което каракалпакските семейства са пазили поколения наред: накити, килими, бродирани носии, резбована дървесина.

След това убеждава властите, че районът има нужда от художествен музей. Той е основан на 5 февруари 1966 г. и отваря врати през май същата година, на втория етаж на краеведския музей, със Савицки като първи директор. Оттогава той се отдава изцяло на музея: издирва художници от 1920-те и 1930-те години, чиито творби вече не се показват, и техните семейства, и пренася платната им в Нукус.

Савицки умира в Москва през 1984 г. По собствено желание е погребан в Нукус и през същата година музеят получава неговото име.

Савицки е и самият той художник, а днес е признат за основател на каракалпакската школа в пейзажната живопис. Той изгражда колекцията по най-търпеливия начин: намирайки художниците и наследниците им, печелейки доверието им и пренасяйки работите им в Нукус, предмет по предмет. Пътешественици и журналисти наричат резултата Лувърът в пустинята.

Авангардът, руски и ориенталски

Днес музеят притежава около 100 000 експоната. Живописта и графиката му от първата половина на 20 в. са определяни като втората по значение колекция от този вид след Държавния руски музей в Санкт Петербург. По стените срещате руския авангард: Любов Попова, Робърт Фалк, Александър Шевченко, Михаил Ле Дантю, Вера Пестел, Михаил Курзин.

Онова, което никъде другаде няма да видите в такъв мащаб, е авангардът, роден в самата Централна Азия: художници, заселили се тук и рисували градовете, базарите и хората на региона на новия език на своето време. Пътешествениците го знаят като туркестански авангард; сега музеят го нарича Avanguardia Orientalis.

• Александър Волков (1886–1957) е роден във Ферганската долина и работи в Ташкент. Музеят притежава около сто негови картини, повече от всеки друг музей в света.
• Усто Мумин е роден като Александър Николаев във Воронеж през 1897 г., учи при Казимир Малевич в Москва и се мести в Самарканд през 1921 г. Учениците му му дават името, с което е известен: Усто Мумин, „верният и кротък майстор“.
• Урал Тансъкбаев, Николай Карахан и Елена Коровай рисуват пейзажите и ежедневието на Узбекистан.
• Владимир Лисенко е авторът на бика от емблемата на музея.

През 2024 г. тези творби пътуват до Флоренция и Венеция в изложбата „Узбекистан: авангард в пустинята“. Сега тя е изложена в Нукус, на втория етаж. На третия етаж има нова експозиция, „Светът на Игор Савицки“, подредена около три теми: места, личности и предмети, с картини, археология, приложно изкуство и текстил един до друг, както самият Савицки обичал да ги показва. Мълвата се разпространява: през първите девет месеца на 2025 г. музеят е посрещнал почти 70 000 посетители, а сред чуждестранните гости на първо място са италианците.

Каракалпакско приложно изкуство и археология на Хорезъм

Не минавайте набързо през тези зали по пътя към картините: именно оттук започва Савицки. Колекцията от народно изкуство наброява почти 10 000 предмета: каракалпакски сребърни накити, килими, бродерии, носии, резбована дървесина и монети. Текстилът е нишката през целия музей; ще го срещнете отново горе, до платната.

Археологическата колекция, с повече от 15 000 предмета, идва от древен Хорезъм, оазиса по долното течение на Амударя, включително находки от пустинните му крепости. Много от тези обекти са на един ден път с кола от Нукус, затова си струва първо да видите находките, а после стените, от които идват.

Нашето ръководство за пустинните крепости на Хорезъм показва къде стоят тези стени и как се стига до тях, а разказите за тях, от овчаря Аяз до принцесата от Къркъз, са в легендите на Хива.

Как да посетите музея „Савицки“

Къде. Музеят се намира в центъра на Нукус, на улица „Т. Кайипбергенов“ 52, на пешеходно разстояние от основните хотели. Това е комплекс от три сгради на архитекта Серго Сутягин: първата е открита през 2003 г., втората и специално построената сграда за съхранение през 2017 г.

Работно време. От вторник до неделя, от 9:00 до 18:00. В понеделник е затворен, затова планирайте дните си в Нукус според това.

Билети и снимки. Билетите се продават на входа и струват 110 000 сума; екскурзоводската обиколка на музея струва 200 000 сума и продължава от 1 до 1,5 часа. При покупката проверете правилата за снимане; професионалната фотография и заснемането на филми са платена услуга. Собствените екскурзоводи на музея водят обиколки на няколко езика по предварителна уговорка.

Време. Отделете поне половин ден. Две изложбени сгради с живопис, приложно изкуство и археология правят три часа бързо посещение. Ако изкуството е причината да дойдете, оставете следващата сутрин свободна за втори поглед.

Как се стига до Нукус. Полетът от Ташкент е около час и половина; има и нощен влак, който тръгва от Ташкент около обяд и пристига рано на следващата сутрин. Билетите се пускат 60 дни предварително на eticket.uzrailpass.uz; как да ги купите, четете в нашата публикация за влаковете в Узбекистан. От Хива до Нукус се пътува с кола, като пустинните крепости са по пътя. Най-приятните месеци за тази част от страната са април–май и септември–октомври.

Какво да съчетаете с музея

В нашето ръководство за Нукус и Каракалпакстан ще намерите цялата картина; ето трите пътувания, които най-често съчетаваме с музея.

Некрополът Миздахкан

На около 20 км западно от Нукус, близо до Ходжейли, три хълма съхраняват едно от най-почитаните гробища в региона. Слезте в полуподземния мавзолей Мазлум-хан Сулу с облицования с плочки интериор, после потърсете мавзолея Халифа Ережеп, „часовника на света“: легендата гласи, че времето ще свърши, когато падне последната му тухла. До него са руините на крепостта Гяур-кала. Миздахкан е исторически некропол, който още се използва, затова вървете тихо и се облечете скромно. Музеят и Миздахкан се побират удобно в един ден.

Пустинните крепости: Аязкала и Топраккала

Аязкала се намира на около 150 км от Нукус по пътя към Хива: три крепости на хълмове на края на Къзълкум, най-старата от края на 4 в. или началото на 3 в. пр. Хр. Топраккала е била столица на древен Хорезъм през 2–3 в. сл. Хр., а нейните изписани зали са изследвани от експедицията на Толстов от 1938 г.: същата експедиция, към която по-късно се присъединява Савицки. Елате по залез и, ако можете, пренощувайте в юртения лагер край Аязкала. За да ги видите откъм Хива, прочетете Хива за един или два дни; нашата екскурзия Хива за 3 дни стига до Аязкала. Вече сте в Хива? Резервирайте нашето пътуване до крепостта Аязкала.

Муйнак, Аралско море и Устюрт

Муйнак, някога рибарско пристанище, е на около 200 км северно от Нукус, на около три часа път. Корабите му сега почиват на пясъка там, където е било пристанището, а малък музей показва как се е изместил брегът. Оттам коловози за 4×4 пресичат платото Устюрт до самото море. Нашето 2-дневно продължение до Аралско море лети от Ташкент до Нукус, нощува в лагер до водата и се връща през Миздахкан. Повече в нашето ръководство за Аралско море днес, а нашият 14-дневен маршрут показва как да завършите по-дълго пътуване в Нукус.