Андижан и Наманган: какво да видите в източната част на Ферганската долина

Бабур, основателят на династията на Великите моголи, е роден в Андижан и градът го пази близо до сърцето си. В мемоарите си, Бабурнаме, той пише за градина на хълм извън града, която посетил, преди да напусне родината си. Този хълм е Богишамол, на около 7 км от центъра.

През 1973 г. земята на хълма е определена за парк, а през 1992 г., по случай 510-годишнината от рождението на Бабур, паркът получава неговото име. Днес той заема 357 ха. Местните го наричат просто Боги Бобур, Градината на Бабур. Три неща си струват изкачването:

• Символичната гробница. Мраморен свод от 1993 г. пази пръст, донесена от гроба на Бабур в Кабул.
• Музеят. Редки книги и ръкописи за Тимуридите и Бабуридите, както и съчинения на Бабур и неговите потомци, сред които дъщеря му Гюлбадан бегум.
• Лифтът. Линия от 3,5 км стига до върха на хълма, а отдолу се разстилат градът и долината.

Отделете половин ден. Обичаме да идваме в късния следобед, когато светлината над долината омеква.

В старата част на Андижан се издига комплексът Джами, построен през 1883–1890 г.: джамия, медресе и минаре. Медресето е дълго 123 м. Някога е имало формата на буквата П и е било открито към небето, а арките на порталите му са облицовани със сините и зелените плочки, типични за Ферганската долина. Минарето, високо 32 м, е най-високото в долината.

Комплексът е пострадал при земетресението от 1902 г. и е реставриран през 1971–1974 г. и отново през 1999–2000 г. Джамията е действаща, затова разглеждаме фасадите и минарето отвън и планираме посещението според часовете на молитва. Край стария комплекс днес се издига голяма нова джамия с две минарета по 54 метра.

Базарът Джахон в Андижан, на около 4 км северно от града, е един от най-големите пазари на открито в долината. Работи всеки ден, а най-оживен е в четвъртък и неделя. Повече за пазарните дни из страната има в нашия пътеводител за базарите на Узбекистан.

Потърсете патир при сергиите с хляб. Андижан е известен с тази голяма, наситена питка с мляко и масло, която може да тежи няколко килограма; тестото се меси вечерта, а хлябът се пече с часове. Как се прави узбекският хляб, град по град, е описано в нашата статия за узбекския хляб.

Обядът е плов. В долината го готвят с девзира, червеникав, плътен ориз, който се отглежда тук, а през юни 2026 г. андижанският девзира плов беше регистриран като географско указание. В Андижан се гордеят и с двете, а гост, който похвали хляба и плова, рядко си тръгва, без да изпие още една чаша чай. Останалата част от историята е в нашия пътеводител за плова.

В центъра, до оживения градски пазар, се издига мавзолеят на Ходжа Амин, известен и като Ходжамни Кабри. Фасадата и куполът му са от 18 в. Според легендата там е гробът на Амин Ходжа, наследник на прочутите шейхове от Шейхантаур в Ташкент.

Вгледайте се в портала. Широките ленти около арката са от резбована теракота, тесните са от резбован алабастър, а по арката минават зелени и оранжеви глазирани тухли. Резбованата теракота до голяма степен е излязла от употреба след 14 в., което прави тази фасада рядкост. Надпис над входа назовава майстора: Мухаммад Ибрахим, син на Абдурайим. По портала са издълбани редове от Корана. Гледаме на мавзолея като на наследство: отвън и тихо.

На няколко минути пеша е медресето Мулло Киргиз от 1910 г., с геометрични шарки и калиграфия по фасадата. От Наманган руините на Ахсикент, старата столица на долината, са на около 22 км югозападно, на брега на Сърдаря; един-два часа там се побират лесно в деня в Наманган.

Чуст, на около 41 км западно от Наманган, е градът на пичока, узбекския нож. Ковачите изковават остриетата, закаляват ги, шлифоват ги и ги полират, а всеки майстор поставя на стоманата собствено клеймо като гаранция. Дръжките се правят от рог, кост или еленов рог, а сплав от калай и олово, наречена гулбанд, запечатва връзката между острието и дръжката. Най-богато украсеният нож е гулдор пичок, „украсеният нож“. Старият квартал на ковачите в града все още се нарича Сузангарон.

Чуст се гордее не по-малко с дьопито, тюбетейката: черно кадифе, бродирано с бяла коприна, с шарки от бадем и пипер, като пиперът се повтаря четири пъти за защита. Веднъж седмично в града има специален пазар за тюбетейки. Кажете ни, ако искате да пазарувате, и ще планираме спирката в Чуст около него. Носете ножовете в чекирания багаж; още съвети за купуване на занаятчийски изделия има в какво да купите в Узбекистан.

С влак. От 1 октомври 2026 г. електрическият влак № 730 тръгва от Ташкент всеки ден в 07:20 и спира в Поп в 09:56, в Коканд в 10:26 и в Маргилан в 11:02, а в Андижан пристига в 11:42. Влак № 729 се връща: Андижан 15:33, Маргилан 16:10, Коканд 16:45, Поп 17:16, Ташкент 19:55. По пътя линията минава през тунела Камчик, дълъг 19,2 км, под планините. За Наманган ви посрещаме в Поп и ви откарваме нататък. Как се купуват билети е описано в нашия пътеводител за влаковете в Узбекистан.

По въздух. Uzbekistan Airways лети от Ташкент до Андижан и до Наманган за под час, но не всеки ден, затова проверяваме разписанието за вашите дати.

По път. Пътят A373 се изкачва до 2 268 м през прохода Камчик и зиме може да бъде затворен заради опасност от лавини. От декември до март качваме пътниците си на влака.