Навруз: новата година на Узбекистан е по-стара от исляма и по-голяма от един празник

Навруз принадлежи към иранската слънчева година, която започва с равноденствието. Корените му стигат до зороастризма и по-старите вярвания на иранския свят, много преди исляма да дойде в Централна Азия. Ученият Ал-Бируни, роден в Хорезъм през 973 г., пише, че се е вярвало, че Навруз бележи първия ден, в който вселената започнала да се движи. През 1079 г. група астрономи, водени от Омар Хаям, съставя календара Джалали, който определя началото на годината при Навруз и равноденствието.

Персийският епос „Шахнаме“ дава на празника легенда: митичният цар Джамшид спасява хората от смъртоносна зима, издига се в небето на трон, обсипан с бисери, и светът посреща „новия ден“. Това е предание, не история, но то обяснява какво винаги е чествал Навруз: края на зимата.

Ислямът идва в Централна Азия през 8 в., а Навруз е надживял промяната. Той отбелязва прехода на земеделската година, първата зеленина и първата работа в овощните градини, момент, който е важен за всяко семейство, каквато и да е вярата му. Така датата е останала, а обичаите са живели у дома и на улицата. Преди празника хората чистят къщите и махалите си и купуват нови дрехи; по време на него посещават роднини и приятели и дават подаръци на децата. Всичко това принадлежи към една и съща идея за нов старт.

През 19 в. емирите на Бухара превръщат Навруз в голямо официално тържество. Днес Бухара е едно от най-добрите места, където да го видите, затова нашата екскурзия за Навруз в Бухара прекарва 21 март в стария град.

Ако Навруз има един ритуал, който принадлежи само на него, това е сумалакът. Дни преди празника пшеницата се накисва и се оставя да покълне. Покълналата пшеница се вари с брашно и вода в широк казан, а гърнето се готви от вечерта до сутринта. Трябва да се бърка постоянно, иначе загаря, затова никой не готви сумалак сам: съседите седят около огъня, редуват се на лопатата, пеят и пожелават по едно желание при всяко завъртане. Към края се слагат цели орехи, всеки със свое желание.

До сутринта гърнето съдържа гъста, сладка, тъмнокафява паста. В нея изобщо няма захар: сладостта идва от покълналото зърно. Раздава се на съседите в купи и това споделяне е същината. Порцията сумалак е по-скоро поздрав от цялата улица, отколкото ястие.

Навруз е моментът, когато първата пролетна зеленина стига до базарите и отива направо в празничната храна. Кок самса се пече със зеленина вместо с месо, кок чучвара са малки кнедли със зелен пълнеж, а халим е бавно сварена каша от пшеница и месо. В махалите, кварталните общности, хората готвят заедно и сядат на обща трапеза. Много от тези ястия се появяват само в тези седмици, затова мартът е времето да ги опитате. Повече за узбекската храна през годината има в нашето ръководство 10 узбекски ястия, които си струва да опитате.

Навруз е шумен и публичен. Градовете и селата организират сайл, пролетен панаир с музика, сергии с храна и игри. Курашът, традиционната узбекска борба, привлича тълпи около постелка на открито. Децата пускат хвърчила, между дърветата се издигат люлки, а народни музиканти свирят в паркове и на площади. В Ташкент главният концерт се провежда на 21 март, а по-малки тържества изпълват парковете из града в продължение на няколко дни.

Съседите също садят дървета заедно и разчистват улиците си, обичай за общ доброволен труд, наречен хашар. За посетителя това е най-лесният начин да види една махала в действие.

През 2009 г. ЮНЕСКО вписа Навруз в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството; Узбекистан беше сред седемте държави, които го номинираха. Вписването беше разширено през 2016 г. и отново през 2024 г. и сега обхваща тринадесет държави, от Турция до Монголия. През 2010 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации провъзгласи 21 март за Международен ден на Новруз.

Общите корени не означават еднакви обичаи. В Иран символът на празника е хафт-син, маса със седем предмета, чиито имена започват с буквата „с“. В Узбекистан такава маса не е традиция; узбекският Навруз живее на улицата, в махалата и около гърнето със сумалак.