Байсун: планини, села и културно пространство на ЮНЕСКО

Байсун е малък град в северната част на област Сурхандаря, на 1 217 м надморска височина, в долина под хребета Байсунтау, югозападен отрог на Хисарския хребет. Хребетът се издига на около 3 100 м над града. В тази долина хората живеят от около 5 000 години; самият Байсун е бил село през съветско време и става град едва през 1975 г.

Районът лежи на стар път между равнините на юга и Самарканд. Когато Пътят на коприната заглъхва, планините държат Байсун встрани от останалия свят и тази изолация е причината традициите му да оцелеят.

През 2001 г. ЮНЕСКО обявява културното пространство на район Бойсун за шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството, а през 2008 г. то е вписано в Представителния списък. В района живеят около 82 000 души, а вписването обхваща техния начин на живот, а не някакъв паметник.

Обичаите носят следи от няколко пласта вярвания, от шаманизма и зороастризма до будизма и исляма. В навечерието на Навруз има ритуал на засяване с приноси от храна. Семейните тържества са съпроводени с борби, надбягвания с коне и козяри. Ритуални песнопения следват празниците през годината, а епичните песни и танци все още се изпълняват; местните свързват и епоса „Алпамиш“ с тези планини. Фолклорният ансамбъл „Шалола“ с години събира песни, инструменти, носии и стари мелодии по селата.

Това е наследство, което се чува и вижда на сватби и празници, а не зад стъкло. Нашият пътеводител за музиката на Узбекистан разказва за епичните певци и народната музика на юга.

Бойсун Бахори, „Байсунска пролет“, е международен фолклорен фестивал, който се провежда в района през май. Първият, през май 2002 г., събира изпълнители от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. През годините има прекъсвания, а от 2022 г. се провежда веднъж на две години.

Последното издание се проведе от 1 до 7 май 2026 г. във фестивалния комплекс в махалата Бибиширин, с над 100 фолклорни групи, народни игри и занаятчийски изложби. Така през 2027 г. няма фестивал; следващият се очаква през 2028 г., а датите уточняваме, щом бъдат обявени. Пълният календар е в фестивалите в Узбекистан 2027.

Байсун си струва пътуването и без фестивала. През всеки сезон ще откриете планините, селата и занаятите.

По склоновете на Байсунтау ореховите гори отстъпват място на хвойнови, а после на алпийски поляни. Между тях текат дълбоки каньони; Червеният каньон започва само на 3 км от града. В тези планини са открити и вкаменени следи от динозаври.

На запад от Байсун е селото Дербент. Името му означава „затворени порти“ и то стои при входа на дефиле, което се стеснява до 15 м. Това са Железните порти на стария път: през Средновековието керваните тук плащат мито, а китайският монах Сюандзан описва тесен проход със скални стени с цвета на желязо. През дефилето минава път към долината Мачай и нейните села.

Има малко маркирани пътеки, затова тук се ходи с местен водач. Нашият пътеводител за планинските преходи сравнява Байсун с другите планински райони на страната.

Wild Expedition: Байсун е индивидуално шестдневно пътуване с джип 4×4 от Термез: проходът Железни порти при Дербент, пазарът и махалите на Байсун, три дни в каньоните и селата на Байсунтау с Тешик-Таш и водопадът Сангардак на връщане. Маршрутът за всеки ден се избира на място според времето и пътя.

Нашата петдневна Будисткият юг: Термез и Сурхандаря оставя ден 4 за Байсун, ако желаете: разходка из града и пазара му и пътуване в планината за гледките, с нощувка обратно в Термез. А По стъпките на Сюандзан минава от Самарканд през Шахрисабз и планините на Байсун до Термез, по пътя, по който монахът стига до Железните порти.

Идвате от Самарканд и ви липсва време? Нашата екскурзия до Шахрисабз обхваща първата част от този път за един ден.