Пустинята Къзълкум: червен пясък, юртени лагери и пътят от Бухара до Хива

Името означава „Червен пясък“ на тюркските езици. Пустинята е равнина с височина до 300 м над морското равнище и заема около 298 000 км², което я прави 15-ата по големина пустиня в света. Узбекистан я дели с Казахстан и Туркменистан.

Не очаквайте голи дюни от хоризонт до хоризонт. Голяма част от пясъка се задържа от саксаула, храст или ниско дърво с височина от 1 до 8 м, което номадите открай време горят за огрев. Между храстите живеят средноазиатската костенурка, която може да прекара до девет месеца в годината в покой, и сивият варан, едър гущер. На около 40 км от Бухара екоцентърът „Джейран“, създаден през 1977 г., развъжда гушести газели. Повече за дивата природа пишем в нашия пътеводител за природните резервати.

Под пясъка има злато, уран и газ. Откритият рудник Мурунтау е една от най-големите златни мини в света, а пустинните градове Навои, Зарафшан и Учкудук са израснали около добива. Това са действащи промишлени градове и маршрутите ни ги подминават.

Повечето ни гости се срещат с Къзълкум именно тук. По шосе между двата града са около 450 км, а пътуването отнема 6 до 7 часа с кратки спирания. С часове няма нито един град. После се появява Амударя, а отвъд реката пясъкът отстъпва на каналите, памуковите ниви и бостаните на Хорезъм.

Не пращаме гостите сами през пустинята. Те пътуват с кола с наш шофьор, с частен трансфер между Хива и Бухара: шофьорът зарежда преди пустия участък и знае къде да спре. Ако времето ви е малко, бързият влак изминава същото разстояние за около три часа и половина, а билетите купуваме ние. Подробностите са в статията ни за това как да стигнете от Хива до Бухара.

Айдаркул е езеро, което не е съществувало преди 1969 г. Тогава прииждащите води на Сърдаря са пуснати в низина на края на Къзълкум и повече не са се оттекли. Днес езерото е дълго близо 250 км и широко до 15 км. Юртените лагери са на около 60 км след Нурата, а Нурата е на около 180 км от Самарканд и на 175 км от Бухара, така че езерото е естествено място за нощувка между двата града.

Обичайната вечер в лагера включва езда на камила по пясъка, вечеря край огъня, народна музика и нощ в юрта от плъст, а сутринта е край водата. През зимата лагерите не работят. Резервираме лагера и колата с шофьор (частен трансфер от Самарканд), а разширението с планините Нуратау добавя два дни в селата на хребета южно от езерото. За най-тъмно небе планираме обиколката „Звездите на Узбекистан“ близо до новолунието. Как изглежда лагерът отвътре, описваме в пътеводителя за Айдаркул.

На запад Къзълкум свършва при нивите на древен Хорезъм. За да пазят тази обработваема земя, владетелите на Хорезъм построили верига от глинени крепости по края на пясъците. Най-известната, Аяз-Кала, е на около 100 км от Хива. От стените ѝ се виждат соленото езеро Аязкул и пустинята, която стига до хоризонта, а на близкия хълм има юртен лагер.

От Хива я организираме като еднодневна екскурзия до Аяз-Кала с кола. В нашата петдневна обиколка на Каракалпакстан и пустинните крепости нощувате в юртения лагер и виждате стените по залез и отново на разсъмване. На самите крепости е посветена статията ни за пустинните крепости на Хорезъм.