Обиколка на Казахстан и Киргизстан от Ташкент: от Туркестан до Исък-Кул, Чарин и Алмати

Туркестан е на около 300 км от Ташкент, през Шимкент, с едно преминаване на граница по пътя. Целта е мавзолеят на Ходжа Ахмед Ясави, поръчан от Тимур през 1389 г. Работата спира със смъртта му през 1405 г. и главният портал и до днес е гол тухлен, със стърчащи дървени греди. Вътре куполът над главната зала е с диаметър 18,2 м — най-големият запазен тухлен купол в Централна Азия. Мавзолеят е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 2003 г.

Преспете: комплексът е най-хубав на сутрешна светлина. Всичко за този първи етап е в статията ни Туркестан от Ташкент.

От Шимкент пътят върви 176 км на изток до Тараз. Спрете на 18 км преди града, в селото Аиша Биби. Малкият мавзолей от 11–12 в. там няма глазура и цвят, а само резбовани теракотени плочки в над шестдесет мотива. Идете, когато слънцето е ниско и стените хвърлят върху себе си мрежа от сенки.

Легендата за момичето, което преминало шест реки, но не и седмата, е в нашата статия за мавзолея Аиша Биби.

От Тараз преминавате в Киргизстан и карате до Бишкек за нощувка. На следващата сутрин първата спирка е по пътя към езерото.

Кулата Бурана стои в поле на около 80 км източно от Бишкек, край Токмок. Това е минаре от 11 в. на Баласагун, град на Караханидите. Някога е била висока около 45 м; земетресение през 15 в. оставя 25 м. Тясна стълба вътре ви води до върха, а над долината се виждат заснежените киргизки хребети.

Около кулата стоят балбали — каменни надгробни знаци на тюркските номади от 6 до 10 в. Баласагун е част от обекта на ЮНЕСКО „Пътища на коприната“, коридора Чанан–Тян Шан.

Исък-Кул се намира на 1 607 м и е второто по големина планинско езеро в света след Титикака. Благодарение на солената си вода рядко замръзва, дори през зимата. Пътят следва северния бряг покрай плажове и курортни селища до Чолпон-Ата.

На края на града има поле с камъни и около 2 000 петроглифа от около 800 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Повечето са планински кози с дълги, извити назад рога; на един камък ловци насъскват питомни снежни леопарди срещу стадо. Идете късно следобед: повечето камъни са обърнати на запад или на юг и ниското слънце откроява линиите. Ние стигнахме в здрача, което е красиво, но вземете фенер.

Каракол е близо до източния край на езерото, на около 380 км от Бишкек. Двете му най-известни сгради са дървени.

Катедралата „Света Троица“ е завършена през 1895 г., след като земетресение разрушава по-ранната каменна църква. В този район със земетресения нарочно строят от дърво.

Няколко улици по-нататък стои джамия, която прилича на китайски храм. Построили са я архитект от Пекин и екип майстори и е завършена през 1910 г. Има 42 дървени колони, многостепенен корниз, резбован с плодове и цветя, и нито един пирон. Все още е действаща джамия, затова се облечете скромно.

На югозапад от Каракол долината Джети-Огуз се отваря със скали от червен конгломерат. Един хребет се нарича Седемте бика, а друга скала е Разбитото сърце. Скалите са защитен природен паметник от 1975 г.

По-нататък на запад по южния бряг, близо до селото Тосор, е Сказка — каньонът Приказка. Вятърът и водата са изрязали червената и шарената глина на стени, кули и дракони. Разходката е кратка и лека.

Отново в Казахстан, каньонът Чарин се намира на около 200 км източно от Алмати, в национален парк, създаден през 2004 г. На места стените са високи от 150 до 300 м.

Долината на замъците е страничен каньон с дължина около 3 км, между стени от оранжеви и сиви слоести скали. По дъното ѝ върви пътека, която завършва при река Чарин, бърза и зелена дори през ноември. Обуйте подходящи обувки: обратният път нагоре е по-стръмен.

Завършихме в Алмати, под снега. В парк „Панфилов“ стои червена дървена сграда от 1908 г., някогашно офицерско събрание. От 1980 г. в нея е Музеят на казахските народни музикални инструменти: над 1 000 експоната, най-старите от 17 в. Има кобизи и домбри, арфи и рогове, както и инструменти, принадлежали на Абай, Джамбул и Дина Нурпеисова. След каньоните това е топла, тиха сутрин.