Хива: старият град, който е по-млад, отколкото изглежда

Оазисът Хорезъм лежи далеч от Самарканд и Бухара, отвъд пустинята. Хивинското ханство дълго живее своя собствен живот и през 1873 г. става протекторат на Руската империя, един от последните в региона.

После градът извадил късмет по странен начин. Новият живот се преместил извън стените, в Дишан Кала и съвременните квартали, а вътрешният град останал почти такъв, какъвто бил в началото на 20 в. През 1990 г. ЮНЕСКО вписва Ичан Кала като едно цяло, като един обект, а не като набор от паметници: това е първият обект на световното наследство в Узбекистан. Вътре има повече от 50 исторически паметника и около 250 стари къщи.

Стените са изградени от слънчасала глинена тухла, високи са от 8 до 10 метра и се точат на около 2,2 км. Четири порти гледат към четирите посоки. Влезете през западната порта, Ота-Дарвоза, където е билетната каса, и съвременната Хива наистина свършва: няма булеварди, няма автобусни спирки.

Ако можете, се качете на стената. Оттам виждате най-важното: целият стар град е правоъгълник от около 650 на 400 метра, който прекосявате пеша за двайсет минути. Минаретата и куполите стоят толкова близо едно до друго, че трудно се вярва как оттук е управлявано цяло ханство. Нашият наръчник за Ичан Кала ви превежда през него порта по порта.

Мухаммад Амин хан започва това минаре през 1852 г. То е трябвало да е много високо; според легендата, достатъчно високо, че от върха да се вижда Бухара. През 1855 г. ханът умира в поход, работата спира и минарето остава на 29 метра.

Подробността, която хората пропускат: онова, което прави Калта-Минор най-разпознаваемия силует на Хива, е станало случайно. Основата му, широка 14,2 метра, е била планирана за кула, пъти по-висока. Спряно на една трета от височината, то се е превърнало в приведен цилиндър, глазиран от земята до върха, и именно тази недовършена форма е причината да не го сбъркате с друго минаре. Повече в Калта-Минор и Ислам Ходжа.

Резиденцията на ханове стои до западната стена, веднага зад портата. В нея е имало тронна зала, монетен двор, харем и лятна джамия, облицована почти изцяло със сини и бели плочки. Ханът е приемал посетители в открит айван, а през студените месеци в двора е издигана юрта.

Истинската награда тук е гледката. Изкачете наблюдателната кула Ак Шейх Бобо на стария бастион и Ичан Кала се разстила като макет, всеки купол и минаре на мястото си. Най-хубаво е към залез, когато тухлата порозовява като мед.

Ако искате нещо наистина старо в Хива, влезте в джамията Джума. Сегашната сграда е от края на 18 в., но плоският ѝ покрив почива на 212 резбовани дървени колони и някои от тях са много по-стари от самата джамия: донесени са от по-ранни сгради. Резбата е различна при всяка колона и ако се вгледате, ще видите, че са от различни епохи.

В тъмната, ниска зала няма нито една ярка плочка. След тюркоазените фасади навън това е неочаквано и много спокойно.

Най-високата постройка в Ичан Кала дошла последна. Минарето Ислам Ходжа е завършено през 1910 г. и се издига на 56,6 метра. Построено е за везира Ислам Ходжа, модернизатор, който от собствените си средства плаща за болница, поща и светски училища.

Минарето е опасано с ивици от тюркоазена, синя и теракотена тухла и не се състезава със съседите си, по-стари с векове. Можете да се изкачите по стръмна, тясна стълба. Това е натоварване, но гледката си струва; дали е отворено в съответния ден, се решава на билетната каса.